понеделник, 23 януари 2012 г.

"ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ" или един спектакъл, който тихо и неустено те хваща за гърлото

Освен кукли, хубави места, споделени идеи за отглеждането на децата и интересни книжки искам да представя в този блог и представленията, на които си заслужава да се отиде. Разбира се, всичко, свързано с личното мнение е силно субективно, но аз ще се опитам да се аргументирам.:)

Ето един спектакъл, който с радост бих препоръчала - "Пипи" в театър "София".
 Не просто, защото това класическата, доказала се във времето история за малкото щуро момиче, пълно с идеи и добрини. Не просто, защото това е нов прочит на романа на Астрид Линдгрен. И не просто, защото точно тази героиня дава възможност за много комедиини моменти, с които да позабавляваме децата 1 час.
 Препоръчвам го, защото това е нов тип театър, с който, признавам си до този момент не се бях сблъсквала - "Семеен театър". Прочитът на романа е нов, но в никакъв случай не е опошлен от злободневност. Напротив, точно този нов прочит вкарва един допълнителен план в историята, който е за 'големите'.
И точно този план бавно и неумолимо те хваща за гърлото и напълва очите ти със сълзи към края, карайки те да преосмислиш детския свят. Дори и да си го преосмислял 10 минути преди това, истината за голямото несъотвествие между света на детето и този на възрастния, се стоварва за сетен път, за да напомни с едно дяволито гласче да не забравяш откъде си тръгнал.
В същото време, ако този втори план не е направен добре, децата биха били недоволни от 'прочита'. Всеки, който е отглеждал поне за месец дете на възраст между 3 и 5 год. знае колко те обичат да се променя история, която харесват.:)  Понякога съм се чувствала като изтъркана грамофонна плоча, зациклила само на една приказка. И всеки опит за подмяна на реплика е бил париран с "Нееее, не пише такаааа!!!"
За мен лично един спектакъл се е получил добре, когато в края кара зрителите да продължават да разсъждават за него. Малката ми дъщеря веднага след поклоните дойде пълна с въпроси :
"Мамо, ама Пипи защо остана сама?"
"Защото майка й е ангел, а баща й - негърски крал."
"Неее, защо Томи и Аника я оставиха сама на Коледа? Като знаят, че си няма никой, защо не останаха с нея?"
Тамън бях изтрила сълзите си....и пак ми заседна буца в гърлото.
"Ами, защото сигурно техните мама и татко са ги извикали, за да бъдат с тях на Коледа."
"А тогава защо не поканиха и Пипи, като е сама?"
Айде, още една буца....

 Решението господин Нилсон да не е маймунка, а човек и той да води действието е оригинално и рисковано. Това е плоскост, по която лесно можеш да се подхлъзнеш. Ако не беше добре направено, децата щяха да питат "Ама той защо не е маймунка, а е човек?" Тях не можеш да излъжеш със сложни аналитични разсъждения. Фактът, че дори не го отчетоха като нещо необичайно, значи че са го приели безусловно.
Спектаклите, които по някакъв начин ни трогват са и тези, които бихме гледали пак. И Ваяна, и Марена по различно време след излизането от салона ми казаха, че искат пак да гледат "Пипи".
Което е най-добрата рецензия за едно детско представление. :)

неделя, 22 януари 2012 г.

Ема и Герда, няколко кърпи за хранене, няколко калъфки и една покривка или двете сестри на двете сестри.

Всичко започна с една нескопосана мамина рисунка....
....няколко кърпи за хранене, няколко калъфки и една покривка......
....  малко кройки, разбира се.

 и голямото забавление започна...

Първо мама скрои платовете,
после уши  крачетата и ръчичките. Обърна ги и ги напълни със силиконов пух.
След това избродира очите.
После пъхна ръчичките и крачетата от лицевата страна на тялото, а него обърна откъм опаката и го тропоса. След като го ушие и обърне, крачетата и ръчичките ще са точно там, където трябва да бъдат.
И се зае с пълненето на тялото, като не забрави да сложи сърце на куклата.
Скрои две импровизирани роклички и се зае с най-пипкавата работа - косите.
Първо направи бретончетата.

После уши средната част на косата.

И се погрижи навсякъде, където трябва да има коса. :)

И ето че двете кукли с притворени клепки са готови.
Ема :
И Герда :
Две сестри за две сестри. :)

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Една детска рисунка, един пингвин или другата употреба на подплънките за сутиен

След опита със слона, Марена се запали по този вид кукли и ми отправи ново предизвикателство. Вдъхновена от филма "Походът на императора", тя реши, че иска да има пингвин.
И веднага ми спретна рисунка.
 Търсейки в къщи подходящи материали за изработката му, попаднах на едни чорапи, които мъжът ми щеше да изхвърли, тъй като не му харесваше материята, от която са направени. И така от един мъжки чорап и чифт подплънки за сутиен се получи този пингвин :

Това е Пин, който в началото беше ръкавична кукла за куклен театър.
Черното на главата, крачетата и човката са направени от една моя блуза.
Марена, обаче реши, че не иска такъв тип кукла, а обемна. И тъй като нямахме под ръка пълнеж, разпорихме една възглавница. :)
Дългата част на чорапа набутахме навътре, но не го зашихме, за да може във всеки един момент, ако му дойде муза на Пин, да се включи в някое домашно представление.

И така, Пин стана един пълничък пингвин, който много смешно пляска с криле, когато е щастлив. :)

вторник, 17 януари 2012 г.

Слонът Зета или началото на визуализираните детски рисунки

Ето как се роди идеята да правя кукли по рисунки на децата ми. Един ден Марена ми нарисува един слон и ме попита мога ли да й го направя на кукла. Не виждах какво може да ме спре, освен доза мързел, а що се отнася до деца и идеи, такъв не ми се намира.:)
Ето рисунката на Марена, на която тя много подробно ми направи скици как да му скроя ушите /за един слон те са много важен орган/:
Един стар летен потник, едно парче трико и две леви /по онова време/ ръце сътвориха следното чудо на природата :
Реших, че така и така е слон, така и така е грозен, нека поне да има терапевтичен ефект и го напълних с ориз. Хем да си тежи на мястото, хем да е с един недолюбван пълнеж. Тогава Марена мразеше ориз и си мислех, че ако слонът й е пълен с този продукт, току виж го заобичала.
Марена ориз прояде 4 години по-късно, в което слонът нямаше никакво участие. Но затова пък, той така и не стъпи на крака, поради внушителната си тежест.
Мъжът ми се пошегува, че приличал на риба-меч с крачка, но Марена много го обикна. Кръсти го Зета и колкото и да е невероятно и досега спи с него. Е, и с още около десетина играчки /повечето домашно производство/, но все пак има достатъчно богат избор и ако не го харесваше, досега да го е каширала някъде. Най-смещни са със сестра й, когато го возят в каручка, понеже бил твърде дебел да ходи сам.:)







понеделник, 16 януари 2012 г.

Яна, куклата посветена на януари

Искам да представя първата кукла, която уших. Това се случи преди много време, тогава имахме само една дъщеря, Ваяна още не беше решила да дойде при нас.:) Мислех си да направя 12 кукли, всяка от които да отговаря на месец от годината. Да бъде с подходящите за месеца цветове, като усещане. Така се появи Яна. Не бях предвидила, обаче, че първата ще стане толкова голяма и ще ми отнеме толкова време за направата. Имах само бегла представа как да ушия кукла, всичко беше импровизация. Една приятелка сценографка ме предупреди да направя врата й по-дълъг, за да може главата да стои права. Да, ама не. :) Главата климаше доста отчаяно и в този вид щеше да бъде непригодна за игра от детето. Затова се примолих на Марена да ми подари една от двете палки от детското си барабанче и така куклата получи гръбначен стълб. Малко нестандартен, но пък устойчив.:) А думкането в къщи стана една идея по-слабо.
 Разбира се, куклата се казва Яна.
Яна се оказа голяма любимка, с която Марена трудно се разделяше като по-малка.
Даже й правеше прически, което на преждената коса не беше най-леката задача.

  Яна беше научена да ходи.
След което често излизаше на разходка. Е, Яна се оказа доста щура и най-много обичаше да се катери по дърветата, но пък беше много чаровна, защото винаги се усмихваше.

сряда, 11 януари 2012 г.

Захра, захарната фея

Малко след Мери и Ани, отново ме засърбяха ръцете да направя нова тилда. И така се роди Захра, захарната фея. Като подарък за една много специална жена - Зорница Христова от "Точица". Сигурно вече се досещате откъде идва и името на куклата? Да, съчетание е от имената на Зори, но и защото е подарък за една фея, която има вълшебна пръчица със захарче отгоре. :)
Ето я:





вторник, 10 януари 2012 г.

Цветя от прежда

Новата ни страст с Марена се нарича 'цветя от прежда'. Голяма занимавка, която става сравнително бързо, а най-хубавото е, че може да се направи и от по-голямо дете.

За целта е необходимо да си купите едно инструментче от най-близката кинкалерия и да се снабдите с прежда.

                                       
Цената на инструмента е около 6 лв., а от едно кълбо прежда може да се направят наистина много цветя. Ето каква е технологията : Захващате в една от цепките конеца и започвате да намотавате на срещуположните външни пръчици. След като намотаете всичките, минавате на вътрешните. После минавате през вътрешния кръг, като предварителни сте вденали конеца в иглата, нещо като тропоска. След това 'прихващате' тропосаните шевове и правите тичинката.
Надявам се в нета да има клипчета, защото подозирам, че от моите обяснения бихте получили доста инересни....хм...шедьоври.:) Можете да намотавате и само около вътрешните пръчици, тогава ще имате по-малко цвете. А можете да прескачате през 2 или 3 - тогава ще имате цвете с много широки листа.
Най-добре да си вземете инструмента и да експериментирате смело. :)
 Така че освен приятно съвместно занимание, от тази идея могат да се появят и оригинални подаръчета. Ето нашите първи опити. Три от цветята /светложълтото, розовото и синьото/ са направени от Марена, аз помогнах само за тичинките накрая.




понеделник, 9 януари 2012 г.

"Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн

Много се радвам, че тази прекрасна книжка вече има издание и на български, благодарение на издателство "Точица". Това е една история за  щедростта и обичта, които вървят ръка за ръка. История за споделянето, за израстването, за радостта и тъгата....История, която Марена чете почти всеки ден,  откакто я има. История, която тя с голямо желание сподели със съучениците си :
  

вторник, 3 януари 2012 г.

За една по-добра година!

Честита Нова Година! Нека е весела, изпълнена с вълшебни открития и магични преживявания! И нека не забравяме, че умението на децата да играят ги учи най-добре.
 
И нека не забравяме, че умението на децата да играят учи и нас, възрастните, най-добре.