вторник, 24 април 2012 г.

Бу и Бубинка, или шарените бухали с очи от бабини копчета

Ето едни много лесни за шиене бухали. Много цветни. Много чаровни. И много любими на децата ми. Намерих ги в този сайт, където има подробни указания за ушиването им. Само, че момичетата ми не ги харесаха с уши, така че нашите са безухи. :)
Познайте кой е Бу и коя е Бубинка.:)


понеделник, 23 април 2012 г.

"Читателски дневник на Марена N 1", или честит Международен ден на книгата!

Искам да поздравя всички четящи, пишещи и илюстриращи човеци с Международния ден на книгата! Да им пожелая много вдъхновение!
Поздравът ще е с първия от поредицата читателски дневници на Марена. Когато започна да си прави тези дневници, дъщеря ми не можеше все още да чете, така че в първите няколко са вписани книжки, които ние сме й чели. В последствие, обаче, когато порасна сестричката й, по-голямата част от тези книжки тя й ги прочете, така че с малки изключения, всички книжки в дневниците са прочетени и от нея. Сега и Ваяна прави своя първи читателски дневник, който с удоволствие ще покажа, когато бъде завършен. :)
И едно пояснение - рисунките от читателските дневници следват стила на илюстраторите в самите книжки. :)
И така - на вашето внимание "Читателски днвеник на Марена N1" :


четвъртък, 19 април 2012 г.

Балонените пилета на двете ни пилета

Може би сега, след заешко-яйчените мотиви на Вликден е добър момент да ви покажа едни  пилета, които ни бяха на гости за малко. Необходимо условие, за да кацнат в къщи беше да си съберем малко въображение и да си вземем много усмивки.
Нашите се чувстваха най-уютно в коша за играчки /който сега е легло на котката/, но могат да живеят навсякъде, стига около тях да няма остри предмети. Всичко бодливо много ги напряга, а ако не го махнете, има вероятност да ги разсърди. Когато се разсърдят, те се смачкват и остават така завинаги.
 Едно от нашите пилета се оказа, че обича да гледа отвисоко и прекара цялото време върху леглото на Макка, откъдето наблюдаваше и контролираше играта. Е, накрая и то се включи, защото му стана скучно. :)
Пилетата останаха у дома около седмица, след което трябваше да отидат при други деца. :)
Ако искате да ви дойдат на гости, само се покажете на прозореца и изпейте 3 пъти силно "Пиуу-уииии-пюююю" и не след дълго ще имате гости. Но помнете, само за седмица!

неделя, 15 април 2012 г.

ВЕЛИКДЕН Е!

Нека бъдем по-търпеливи, по-спокойни и по-състрадателни един към друг!

Знам, че малко късно публикувам този пост, но то е защото мислехме с децата да боядисваме яйца в събота. Вместо това, обаче си направихме една страхотна разходка из обновения дунавски парк в гр.Лом, след което двете момичета спаха до вечерта. И, понеже бяха боядисвали с баба в четвъртък, решихме да пропуснем съботното творчество.Но все пак ще ви покажа миналогодишните ни яйца, които също боядисвахме в Лом. :)
Освен традиционните боички, този път решихме да използваме патина и да 'патинираме' яйцата, като ги  позлатим.


След това използвахме перманентен маркер, за да украсим боядисаните яйца по наш вкус.
Е, който владее четките, се развихри с тях, рзбира се. :) Всъщност тати направи контурчета с тях, след което отпечати златно вътре и се получи нещо наистина уникално.
Получиха се едни много весели и много сериозни яйца. :)

И тъй като няма да ви показвам яйцата ни от тази година, ще компенсирам с две други неща. 
Първото е да  ви разкажа за една традиция в Лом, която не знам дали я има в целия град или само в семейството на мъжа ми. Освен, че се пази миналогодишното яйце, то се хвърля в Дунав и ако потъне, годината ще е късметлийска, а ако плува, няма да е на добре.
 Е, нашето не потъна, но за сметка на това беше златно, така че това коменсира до някъде лошия късмет. И, ако видите да плува някъде по Дунава златно яйце, да знаете, изпълнява желание! :)
Второто нещо, с което ще ви компенсирам е козунака, който омесихме с моята ...ъъ... зълва? Със сестрата на мъжа ми. :) Рецептата взехме ето от тук. А резултатът беше даже повече вкусен, отколкото красив. Тъй като аз за първи път правя козунак, за мен си е повод за гордост. Винаги съм смятала тази работа за много трудна и никога не съм се престрашавала да опитам. Този път, обаче, подходих със самочувствието на човек, който всяка неделя прави козунаци, вложихме много любов и резултата си го харесахме.

петък, 6 април 2012 г.

"Книжка за Ваяна"

Ето една книжка, която правихме с Марена, когато беше на 4 г. Сестричката й, Ваяна, тогава беше на няколко месеца и по това време ни липсваха книжки, подходящи за тази възраст. Затова решихме да си направим сами. Така хем щеше да е сътворена с отношение към малкото човече, хем щяхме да я направим бебеустойчива. :)
Нямам много снимки на процеса, но накратко идеята беше следната : на лист правим цветни петна с водни боички, след което рисуваме контури според това на какво ни приличат.
 В последствие ни хрумна да направим прозорчета, ама така че като гледаш предната страница картинката от долната да се вписва, а като отгърнеш, да виждаш, че тя всъщност е част от нещо съвсем друго. Така че започнахме първо да изрязваме, а после да рисуваме.
Много си харесваме каква книжка се получи.Първата корица е нарисувана изцяло от Марена и трябва да отбележа, че момиченцето не меси козунак, а държи топка. :) 

На лявата страничка рибката е апликация, нарисувана предварително от Макка.


След като нарисувахме книжката, я дадохме да я ламинират, а после й заоблихме ръбчетата, за да не се нарани бебето. След което я подарихме на Ваяна :)
Отвреме на време вадехме по някоя страничка от книжката, за да може Ваяна да я "прочете", както тя си знае.:)