сряда, 30 май 2012 г.

Майската котка Майя

През май, не този, а миналия, в нашия дом се настани една котка. Естествено беше децата да я кръстят Майя. Първо, заради месеца, в който се появи и второ, заради цветята в очите. А, и защото дойде с букет в лапите.
Ето малко от нейната история :
Преди да дойде Майя, имаше една пола. Много любима на Макка и после на Яя. Имаше и една рокля. Не знам на кой е била любима, защото я купих от един секъндхенд, с цел да я нарежа. Хареса ми като цветове, а и джинсът й беше много хубав.
За съжаление, се сетих да ги снимам, чак след като ги скроих, ама в общи линии, това са двете дрехи :
След това се появи една рисунка. Всъщност не една, няколко. Но тази се оказа най-напориста :
 После се показаха очите, лапичките и ушите на Майя :
А накрая се появи и самата котка Майя :
Много я обичаме всички, защото е винаги усмихната и има цветя в очите,а Макка си извоюва правото да я гушка вечер. :)

събота, 26 май 2012 г.

Писмо на "благолица"

У нас всенародните търженства продължават поне по три дни. След изработването на пачуърк букви, подаряване и четене на книжки, разглеждане на старите читателски дневници, дойде ред за  прекрасната идея на Зори. Писане на писмо на "благолица", както нарече азбуката Ваяна.:) Самата глаголица си разпечатахме от Уикипедия, а хрумката взехме от тук.
Ето писмото на Марена :
Моят отговор :
И писмото на Ваяна, която реши, че тази 'благолица' е твърде скучна и има нужда от освежаване :
Затова Яя реши да я анимира :

петък, 25 май 2012 г.

"Читателски дневник на Марена N2"

Ами, това е. Поредните 20 книжки. Поводът да ги публикувам, разбира се, е 24.май - Денят на славянската писменост и култура. Няма какво толкова да пиша - снимките, мисля, са достатъчни.:)

четвъртък, 24 май 2012 г.

Как да си направим държачи за книги.

24-ти май  е един от любимите ми празници, с който на драго сърце поздравявам всички българи! Малко преди края му, бих искала да разкажа какви ги свършихме. :)
Днешният ден бях решила да посветим на този чудесен празник по наш си начин, без никакви организирани мероприятия. Не защото не харесвам организираните мероприятия, а защото ми се искаше да си го преживеем по своему. Макар, че Марена я снимаха за авторекламата на предаването на БНТ, посветено на 24-ти май, в което призива беше всеки, който иска, да отиде при големия стол и да прочете любим откъс. В интерес на истината, тя се държа много спокойно пред камерата, но после я заболя корема, защото Макка винаги плаща висока цена за хладнокръвието си. Затова реших дори и да не предлагам да отидем там. :)
Решихме да си украсим обемни декоративни букви по повод чудесния празник.
Самите букви купих от един магазин. Както каза Марена "те са нещо като гипсокартон". Спокойно могат да бъдат изработени от парчета кашони, слепени един за друг. Могат и от папие маше да се направят. Важното е да се боядисат в бяло, за да се остави на детското въображение възможността да ги декорира.
След това извадихме куп парчета плат и решихме да ги облепим.
Някои ги направиха като мозайка от десени.
 Някои бяха с различни цветове от всяка страна.
Децата работиха усърдно.
И се справиха чудесно.
В крайна сметка се получиха едни чудесни букви. Роня, Ая, Ваяна, Марена :
Ние с децата решихме нашите букви да ги закрепим на малки дървени подложки и да ги позлваме за държач за книги. Ако ги сложим в края на една лавица с книги, те могат да ги подпират да не падат.
Тъй като са двулицеви, можем да ги обръщаме понякога за разнообразие. :)



вторник, 22 май 2012 г.

"Anima Alegra", или колко малко му трябва да човек, за да бъде весел

Денят е 21.05. Празник на нестинарите, денят на Св.Св. Константин и Елена.Време, в което се срещат езичество и християнство, за да се получи една мистична симбиоза, с главен герой Огъня. 
Този ден са избрали за уличния си спектакъл "Жар театър", който е и техен рожден ден. И, за разлика от другите рожденици, които получават подаръци,  актьорите бяха решили да дарят подаръци - две чудесни представления - "Anima Alegra" /"Весела душа"/ и огнено шоу.
Преживяването си струваше усилията да стигнем до площад "Св.Неделя", след понеделнишки трудния работен ден. "Anima Alegra" е един спектакъл, различен от традиционните представления на сцена. Не само заради пищните костюми, ефектните номера /кокили, клоунада, пантомима, жонглиране, музика на живо/, смешните скечове или поетичния замисъл, а защото видяхме  класически уличен театър от времето на Средновековието. Сякаш наистина се пренесохме в друга епоха.
Няма да пиша повече, малкото снимки мисля, че сами ще разкажат:


А децата гледаха ето така :

Час след представлението, когато беше вече достатъчно тъмно, започна и огненото шоу, което беше истинска атракция не само за децата, но и за нас, големите. Аз лично много харесвам това въртене на огньове, още повече, че по някакъв начин го виждам като реплика на нестинарството. Като съвременно обуздаване на огъня е, само че с други средства.За съжаление, нямах време да се прибера до дома и да си взема фотоапрата, така че снимките отново са направени с телефона и са с обидно ниско качество.

Най-хубавото беше, че накрая актьорите дадоха възможност на всеки, който има желание, да повърти огън. Аз се включих, разбира се, защото и без това ми е тръпка отдавна. Е, не въртях от онези сложните неща, но пък се забавлявах истински. :)
Още едно човече се включи. Моята малка смела балерина. Която няколко пъти обиколи пространството със запалена факла и която, усещам, че определено ще има вкус към екстремните преживявания. Този път си имаме професионални снимки, благодарение на icojico:

Благодарим на Жар театър за страхотното преживяване и се надявам по-скоро да има пак уличен спектакъл, защото той носи едни напълно различни и много интересни усещания на нас, зрителите. И, защото някак си все повече се усеща духа на глобалния обмен на средства за правене на изкуство, когато виждаш колко различни изкази може да има в рамките на кратък период от време.

Напр. в паузата между двете представления се разходихме до градинката пред НТ и попаднахме на четене на открито на млади, непубликувани поети, което беше като сглобка от един гигантски пъзел, наречен АРТ.


Страхотно удоволствие носи усещането, че зад всеки ъгъл се случва нещо различно и креативно, което си има своята публика. А понякога публиката се размества и всеки си взима отнякъде по нещо, от което е имал нужда точно в момента.