неделя, 24 юни 2012 г.

Умението да мълчим и умението да се гневим



      Мили деца, днес ще ви напиша едно писмо, с което се надявам да ви убедя, че невинаги е хубаво да се мълчи. Умението да мълчите и да не прекъсвате възрастните, докато говорят много важните си неща, ви го втълпяваме от най-ранна възраст. Някои от вас го усвояват по-бързо, на други им трябват години. Но в крайна сметка повечето се научават. И стават тихи, внимателни, тактични. Доколкото им позволява темперамента. Докато идва денят, в който възрастните сътворяват някоя велика глупост и порасналите вече деца започват да се борят с желанието си да закрещят и усвоеното умение да мълчат. Слава богу, миналата седмица показа, че има много пораснали деца, които знаят кога да мълчат и кога да крещят. Защото понякога само силният вик е в състояние да извади възрастните от състоянието на самозабрава. Не искам да си спомням реплики като "докато говоря, ще мълчиш!", "аз съм възрастния - аз решавам!" и др. Нашето поколение е отгледано с тези постулати. И не, това не е упрек към родителите ни, те самите не са имали никакъв модел на толерантност към по-малкия от страна на техните родители. Те със сигурност са поправили много грешки, опитали са се да бъдат по-добри. Така, както се опитваме ние. Когато се роди ти, Марена, дядо ти ми каза : "Сега със сигурност няма да повториш нашите грешки като родител. Но ще направиш много други." Прав е, аз не съм съвършена и правя грешки. Не техните, мои си. Такива, които ти ще коригираш спрямо твоите деца. И ще бъдеш по-добра. Защото всяко следващо поколение родители е по-добро от предишното. Или поне така ми се иска да вярвам. Иначе цялата еволюция отива по-дяволите.
       Затова, наред с умението да не прекъсвате , да изслушвате, да емпатирате /тази нова, модерна и толкова важна в действителност думичка/, ми се иска да ви науча да се бунтувате. Да се гневите, да крещите и да не мълчите, когато става въпрос за истински важни неща. Аз съм чувала  много пъти "ти какво можеш да промениш? нищо не зависи от теб." Вие няма да го чуете от мен, защото знам, че можете да промените. Можем да променим. Да, аз сама, ако отида на Орлов мост, нищо няма да променя. Но всеки един от нас е достатъчно силен с енергията си, ума си, идеите си, за да може да се съберем и заедно да променим. Ако си кажем "и с мен, и без мен е все тая...нали има достатъчно хора" това ще е първата крачка към апатията и умението да си заравяме главата в пясъка. А последното, което искам, е да ви науча да бъдете безстрастни. Искам да вярвате, че утрешния ден зависи от днешните ви действия. И не само вашия утрешен ден, ами и този на децата ви. Всичко зависи от вас. Всичко е във вашите ръце.
       И още нещо много важно, мили Марена и Ваяна, не позволявайте времето да убие детския ви ентусиазъм! Не позволявайте рутината и злободневието да ви захлупят. Ето още нещо, което никога няма да чуете от мен "където ти отиваш, аз от там се връщам". Това е нещо като демек аз минах по тоя път, пробвах и нищо не се получи, та при теб ли ще стане......дори да си мисля, че аз не съм успяла, не съм толкова голям песимист да смятам, че вие сте по-лоши от мен и при вас също няма да се получи. Объркано ли ви стана? Нищо, ще го разплетете, важно е да вярвате, че сте по-добри, без да бъдете високомерни, да вярвате, че сте по-силни, без да бъдете безрасъдни, да вярвате, че сте по-разумни, без да бъдете стерилни.
      И да знаете, че се учим взаимно. Ако видите грешка по пътя, посочете ми я. Дори и да не приема критиката докрай /все пак кой е възрастния тук, а? :)/ поне ще се замисля. И никога няма да ви кажа "защото аз така казах!" за взето решение. Не се имам за мерило на всичко, а за човек, който предпочита аргументирания отговор и ако няма такъв, отстъпва.
       В края на това писмо искам да ви кажа, че е много важно възрастните да се контролират редовно, защото макар да се мислят за велики, те най-често не са и са склонни да правят много повече и по-мащабни грешки от децата. Затова, моля ви, деца, връщайте възрастните на земята, защото някои от тях така са се надули, че в най-скоро време ще се пръснат. Лошото е, че мазалото, което ще оставят след себе си, трудно ще бъде почистено.