петък, 31 август 2012 г.

Нашите 10 причини да обичаме лятото

1. Защото можем да тичаме с вълните
2. Защото можем да си четем книжки навън, приятно излегнати на възглавници, докато слушаме песента на лястовичките
 3. Заради домашно приготвеният студен чай
4.Заради карането на колело
5. Заради цветовете на лятото
6. Защото можем да ядем диня, докато се къпем в слънчева вода
7. Защото можем да наблюдаваме изгрева на морето
8. Заради маминия и марениния рождени дни
9. Защото можем да заровим пръсти в пясъка, докато слушаме нашепванията на вълните
10. Заради слънцето, което снимките прегаря, но пък така приятно гали







А вашите 10 какви са?













четвъртък, 30 август 2012 г.

Феята на зъбките ни посети

Ами това е! Вече си имаме още по-пораснало момиченце. На което първо му се разклати зъбче, а после - още едно. И на което зъболекарката му извади и двете. Малко шокиращо и изненадващо за всички ни, но има нещо неслучайно в това за характер като  ваяниния. :)
В една кутийка две зъбчета.

Ваяна реши едното да запази /засега/, а другото да даде на Феята на зъбките. Предполагам, че тази фея е била доста затруднена какво да избере за подарък на дете, което си има почти всичко. В крайна сметка явно е решила да се погрижи за някой и друг час усмивки. Комплект за правене на сапунени балони. Само не беше предвидила, че течността за балоните е крайно недостатъчна, като се има предвид, че момичетата си поканиха и една приятелка, с която да споделят забавлението. Но ние дружно решихме да си направим наша и въоръжени с една кофа да повторим забавлението. :)


вторник, 28 август 2012 г.

Писмо до Вим Вендърс

Една забавна, започнала на шега история, която се превърна в в повод за разговор за голямото кино това лято. Малко след като казах на Марена да си направи списък с приятелите, които иска да покани, тя дойде при мен и усмихнато ми рече : "Хихи, реших тази година да направя списъка по азбучен ред и като стигнах до 'В', се сетих за Вим Вендърс."Отговорих й, че като нищо може да го покани. :)
Тя пък взе, че хареса идеята. Това + факта, че немскоговорящата ми сестра по това време си беше в България, доведе до следното писмо :
И съответния превод :

"Sehr geehrter Hr. Wim Wenders,
Ich bin ein 10-jaehriges Maedchen aus Bulgarien, namens Marena. Ich weiss wer Sie sind, weil mein Vater eine Prise fuer Jameson gemacht hat, die Sie in den Haenden gehalten haben. Und ich lade Sie auf mein Geburtstag ein, der am 6. August ab 16:30 wird. Er wird am Witoscha-Gebirge (Sofia-naehe), Dendrarium stattfinden.
 Der Thema wird: Aegyptische Party.
                                                                                                              Marena Avramova
Uebersetzung: meine Tante"

Тъй като намирането на личен имейл адрес на Вим Вендърс се оказа трудна /да не кажа невъзможна/ задача, изпратихме писмото до три мейла на негови мениджъри, които намерихме вличната му страница. Без да очакваме отговор, най-малкото защото не отговаряхме на условията, за които се ползват въпросните мейли.
Но приятната изненада дойде 3 дни преди рождения ден, когато се получи отговор от единия мениджър на г-н Вендърс. Много мил, при това.

"Liebe Marena,

vielen Dank für die nette Einladung an Herrn Wim Wenders. Herr Wenders dreht im August einen Film in Brasilien und kann deswegen nicht nach Bulgarien kommen.
Dennoch danke dass Du an ihm gedacht hast und die beste wünsche für Deine Geburtstag.

Liebe Grüße,
Signe S. Joergensen"
Ето и превода : 
"Мила Марена, 
Много благодаря за милата покана на г-н Вим Вендърс. Г-н Вендърс снима филм през август в Бразилия, затова не може да дойде в България. 
Въпреки това благодаря, че си помислила за него и най-сърдечни пожелания за Твоя рожден ден.
Сърдечни поздрави, 
Зигне З. Йоргенсен"

Спонтанната реакция на Марена беше : "Чудесно! Значи ще го поканя и следващата година!" :)

На много мисли и разговори ни наведе тази 'коренспонденция'. Защото, въпреки забързания живот, който водим, един човек е седнал и е написал отговор на едно дете. Всеки жест на внимание е важен и се запомня. Говорихме си колко е хубаво когато известната личност не се вземе насериозно дотолкова, че да пренебрегне едно наивно и мило детско писмо.
Самата Марена изяви желание да изгледа филмите на Вим Вендърс и да научи повече за него. Нещо, което нямаше да направи, ако не се беше почувствала значима по някакъв начин.

неделя, 19 август 2012 г.

"Една торба камъчета"

Кавичките не са случайни. Това е заглавието на играта, която заедно с децата измислихме, докато бяхме на морето. Синеморец е прекрасно място. Чисто и спокойно. И е пълно с плоски камъчета, ама толкова плоски, че някак спонтанно му идва на човек да ги изрисува. Докато събирахме шепи и шепички с тези плоски камъчета, на мен ми хрумна идеята да си направим игра от тях. С точни и ясни правила. Исках игра, в която да няма зарче и която да възпитава в добрта и емпатия, а също така да е измислена не само от мен, а и от децата.

Аз : Всички камъчета стоят затворени в една торбичка. Играчите си теглят камъче от торбичката, без да гледат. Идеята е да си направят картинки. Ако някой изтегли камъче, което не му трябва, може да го подари на някой друг и така печели правото да изтегли 2 камъчета следващия път. Има камъчета, които от едната страна са сърчица.
Тук Ваяна се намеси : "Трябва да има някакво препятствие, много е лесна тая игра!"
Марена : "Нека да има едни дяволи и който ги изтегли, ако е построил картинка от четен брой камъни, връща 2 камъчета, ако е построил от нечетен - връща 1."
Аз : "А който има сърце, може да му го даде и то да обезвреди дявола. и той също има право да изтегли 2 камъчета. Но нека тези дяволи да не се казват така, а да им измислим някакво наше си име."
Марена : "Менигмули! И ще печели онзи, който не само е построил картинка, но е бил най-добър с другите."
Аз : "Който е подарил сърчице /което може да е част от картинката му от другата страна/, трябва да знае, че и сърчицето, и менигмула се отстраняват от торбичката и повече не участват."

И малко снимки. Ъф корс. :)
                                                                   
                                                                  камъните:
условията:
             разпределянето на камъчетата /менигмули са само едни червеникаво-оранжеви/:
                                                           голямото оцветяване:
и  малка част от картинките :




Всички камъчета от двете страни са различни неща, само менигмулите и от двете се страни са менигмули. Освен това само те са черно-бели. Останалият свят е шарен.:)

                                                             Ето и част от сърчицата :


                                                           

понеделник, 13 август 2012 г.

Нашите седем дни на море, ден пети.

    Животът е прекрасен.

Дори да си обърнал гръб на рибите.
Можеш да си направиш капан за морски спомени. И да си ги пускаш в студените зимни дни.
Или да пиеш домашна лимонада с три сламки.

Можеш да мечтаеш в тюркоазено.


        Или в раирано.
        Можеш да бъдеш риба.
Или да се слееш с вълните, докато галят пясъка.
  Животът през лятото е два цвята.
  И е прекрасен. Защото можеш да бъдеш принцеса с боси крака и жълт трон.
   И, защото цялото море е твое. И парчето небе - също.
      Можеш да летиш с рибите.
     Или да сънуваш морски приказки през деня.

Или да бъдеш част от песента на птиците.
       И  да си капитан на собствения си живот.
          Животът е прекрасен.
     Защото лятото ти се побира в погледа на едно дете.


       И на още едно.
   Животът е прекрасен, защото можеш да седиш и да гледаш натам, накъдето искаш.

    Дори, когато лятото се е свило в онова ъгълче на очите ти, което много често е влажно.


      Но винаги носи кофичка и лопатки.
Даже, когато си мисли, че е пораснало и вече не си играе.
Защото лятото винаги си играе.

Понякога си мисли, че е морска нимфа.
А понякога се натъжава.
Но винаги, когато в едно изречение има думи като море и слънце, то е красиво.
Животът е прекрасен. Защото можеш да побереш в шепата си смисъла.
Можеш да бъдеш свободен.
Или смел, дори при удължаването на сенките.
Лятото е онова време, в което дори тишината е звънка.

И дори да си тръгваш от него, винаги си готов да се върнеш отново.
Даже се връщаш.
Дори, когато по пътя си срещаш разрухата.
Животът е прекрасен. Защото е кратък. Защото си има лято.