вторник, 14 юли 2015 г.

Едно момиче, едно издателство и един подарък.

Така. Момичетата всъщност са две. И понеже и на двете имената им започват с М., ще им намерим други съкращения.Едното накратко ще наричаме Т., защото е тийн. Или почти. След малко ще стане. Другото накратко ще наричаме К., защото е кака Мартина.
Срещата им се случи преди 1-2 години /и аз не помня вече/ на един от панаирите на книгата в ендекато на културата. Ние двете с Т. много обичаме да ходим на тези панаири по причини, които съм описала ето тук. На един от тези панаири се спряхме пред до този момент неизвестно за нас издателство. И ..... останахме поне 1/2 час. Защото К. ни разказа /най-вече на Т., но само защото тя прояви по-голям интерес от мен/ за всяка книга подробно какво да очакваме. Питаше, интересуваше се какво ни се чете, на каква вълна сме и ни препоръча най-подходящата книга. В последствие тази книга стана една от любимите на Т. и я купихме още няколко пъти, за да я подарим на нейни приятелки. :)
Направи ми впечатление, че още на следващия панаир К. попита Т. дали е харесала книгата, какво ѝ е мнението и беше запомнила за кои точно книги сме говорили. Естествено ние пак си купихме няколко книги от тях. И така от панаир на панаир се засичахме с К., докато Т. не изчете почти всичко, издадено от въпросното издателство. Междувременно на всеки следващ панаир водехме и приятелки на Т. Правеха се списъци, събираха се пари, разменяха се книги /защо пиша в минало време не ми е ясно, като цялото това нещо продължава и сега..../.
На единия от панаирите се сдобихме с първата част от поредица, която предстоеше да излиза - "Момичетата от шоколадовата кутийка". Т. я глътна за нула време и зачака следващата. Тя, обаче се забави. Междувременно Т. с присъщата си за възрастта настойчивост всеки път питаше : "А кога ще излезе втората книга?".
И така, до последния панаир, когато разбрах, че от издателството са готови с книгата, предстои нейното пускане на пазара, но собственикът на издателството /предполагам, подкокоросан от К. :)/ е решил да направи на Т. подарък. Много необичаен и много незабравим. За целта си разменихме с К. телефонните номера и аз зачаках обаждане. Докато един ден, малко след края на учебната година получих известие, че подаръка е готов. Заведох Т. в издателството, без да ѝ казвам предварително нищо. К. я чакаше, въведе я в един кабинет и ѝ подари .... първия екземпляр от втората книга от поредицата, който е напечатан. Т. нар. "редакторско копие". Копието, което е предпоследната стъпка преди окончателната редакция и пускането на книгата за печат. Ако си мислите, че не е кой знае какво, трябваше да видите физиономията на Т., когато го получи. Малко е да се каже, че загуби 'ума и дума'. За нея това беше огромен жест. Тя се почувства толкова специален читател. Когато К. ѝ каза, че може да даде мнението си за корицата, видях, че живее в някакво полусънно състояние и не ѝ се вярва, че това ѝ се случва на нея. Да, надали от издателството щяха да сменят корицата, ако тя не я беше харесала, но фактът, че я накараха да се чувства като човек, чието мнение е важно, на тази възраст означава много. После К. ѝ показа малката, но добре оборудвана печатница, която има издателството, с което тотално сломи Т. Тя реши, че иска като порасне да работи в издателство. Да, да, знам.....ще си смени желанието още 100 пъти. Или поне 5. Но така или иначе, вече мирисът на хартия ѝ действа като лампичката на ония кучета. Като я усети, огладнява за нови идеи, книги, знания.
Ето какво направиха хората от това издателство - накараха едно обикновено момиченце да се почувства специално. Показаха му, че за тях ВСЕКИ читател е важен. Ние не познавахме никого в това издателство. С К. станахме близки покрай панаирите и се виждаме 2 пъти годишно. Толкова. Но вниманието към клиентите се усеща всеки път. Не само към нас. И към другите. Със сигурност Т. ще бъде един от най-верните им (по)читатели.
Да, знам. Звучи като реклама. Обаче, не ми пука. Нямам нищо против да направя реклама на някого, който прави нещо хубаво.
А тук можете да прочетете какво написа Т. за книгата.