петък, 29 юли 2016 г.

"Моля, нарисувай ми овца"

Той : Имаш ли време и желание да  направиш една овца за щерката?
Тя : Разбира се, нали не е за вчера?
Той : Не е.
Тя : Изисквания?
Той : Ами, 1 година...не копчета, ти знаеш. Добра и спокойна да е.

Тя дълго мисли, много дълго. Рисува, три, къса листа. За момент ѝ мина мисълта да скове едно сандъче. Нали знаете, вътре е е овцата. Спи.
Но накрая тя сама се появи. От нищото. Ето такава :
А после се сети защо отдавна пази това памучно якенце на М., при положение, че никой вече няма да го носи. И получи подарък плат за козината.

Овците са спокойни, когато не ги е страх. А не ги е страх от лисиците. Ако са ги вплели в себе си.

Овцата си има сърце. Защото, освен безстрашна, е и много добра.
А В. каза : Мамо, нека не е толкова тъжна, направи я усмихната!





И той каза : Нека я усмихнем малко!
Тя я усмихна толкова, колкото овцата ѝ позволи.




Овцата се оказа любопитна.


И музикална. Дано пее вечер песнички на А., която я получи за рождения си ден. Или може би А. пее на овцата? Кой знае....


сряда, 27 юли 2016 г.

Пикник на тревата с порцелан и стъкло


В последните години не знам какво ми става. Точно преди рождения си ден изпадам в едно странно състояние, не знам сатурнова, уранова или нептунова дупка е, но резултата е, че нищо не ми се прави, не знам какво искам и ми е леко апатично. В крайна сметка, обикновено 4 дни преди самия ден измислям концепцията и се втурвам като торнадо през пясъка, увличайки всичко по пътя си. Така стана и тази година. Уж нямаше да празнувам, а накрая реших да направя пикник. Но не обикновен пикник с пластмасови чашки, чинии и прибори, а такъв с украса по дърветата, фенери, стъклени чаши, чинии и всякакви допълнителни аксесоари. Част накупих, част направих, а за част не ми стигна времето, разбира се. Изобщо, като студентите, на които все не им стига един ден учене за изпита, и аз в последните минути си казвах "пу, да му се не види, защо не се сетих за това един ден по-рано?!?'
Както и да е. Поне имам материали за следващия пикник. Ако има такъв. Защото двете раници със стъкларии тежаха ужасно много. Добре, че е М., който никога не ми отказва щуротиите и безропотно мъкна, връзва въжета за пердетата, които купих специално за случая, и изтърпя всичките ми малки и големи лудости.
Тази година реших да празнувам и по по-различен начин - само с най-близките ми хора. С хората, които са ме създали, тези, които ние сме създали, тези, които обичам и виждам ужасно рядко.
С Меа събрахме тези дървета на плажа Силистар и аз реших да ги боядисам в бяло. Споменах ли, че цветовете на пикника бяха тюркоазено и бяло?
 Не бях обявила дрескод, защото не исках да затруднявам всички, а и аз самата не смятах да съобразявам дрехите си с цветовете на купона, но този  подарък, който получих от Меа, предопредели нещата.
 По пътя спряхме да наберем малко цветя, една трапеза винаги е по-красива с вази с цветя:






























Много се радвам, че всички около мен прегърнаха идеята и се включиха в подготовката и подреждането на "масата":


Като казах, че помагаха всички, имам предвид ВСИЧКИ. :)
Меа ми помогна с написването на менюто :
От това меню отпаднаха желираните бонбони, защото бяха геройски забравени в хладилника у дома и палачинковата торта, защото преценихме, че има достатъчно тестени неща. Затова пък не са включени бобената салата и салатата с печени чушки с чесън, домати и краставици.
Повече няма да ви занимавам с ненужни обяснения, само ще кажа, че това беше един от най-хубавите ми рождени дни. Ето и малко снимков материал за доказателство. Снимките с ретро ефект ги направи сестра ми, Аги :