tag:blogger.com,1999:blog-3834966041953077367.post2205682538690657558..comments2023-02-11T05:54:41.653-08:00Comments on Тропосани идеи: Една детска рисунка, един пингвин или другата употреба на подплънките за сутиенИва Калаhttp://www.blogger.com/profile/15234489426970383126noreply@blogger.comBlogger3125tag:blogger.com,1999:blog-3834966041953077367.post-40314501681936984822012-01-22T14:15:56.927-08:002012-01-22T14:15:56.927-08:00Много хубава история, браво на вас! С удоволствие ...Много хубава история, браво на вас! С удоволствие бих прочела и други за Кико.:)Ива Калаhttps://www.blogger.com/profile/15234489426970383126noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3834966041953077367.post-45783026001326470982012-01-22T06:32:49.739-08:002012-01-22T06:32:49.739-08:00Иве, ще ти изпратя откъс от една поредица за Пинви...Иве, ще ти изпратя откъс от една поредица за Пинвинчето Кико, която пишем с децата... Това дойде като следствие на четенето - успях да ги заразя и с писане на историики.<br /><br />Тайнствените рибки<br /><br /> Денят на Кико беше много специален и като казвам специален нямам предвид просто хубав, а наистина вълнуващ. Той се научи да прави дупка в леда и да лови риба, това умение автоматично го правеше доста по-полезен и несравнимо по-горд от предишния ден. Това се казва да растеш с дни – тази привилегия не е достъпна за възрастните и Кико оцени щастието да си дете и непрекъснато да постигаш умения, които да те радват. На лицето му се появи доволна усмивка и с три рибки в ръка отиде при майка си. Влезе гордо в кухнята , сложи улова на масата и се провикна:<br />- Ето и нещичко за вечеря! <br /> Тонът му беше приповдигнат, а изражението на лицето придоби сериозно-тържествен вид, сякаш вършеше нещо съвсем обичайно… Майка му го погледна, усмихна се с доволство и умиление, взе рибките и като реши да се присъедини към театъра на сина си каза:<br />- Днес си надминал себе си!<br /> Двамата се погледнаха и избухнаха в искрен смях. Кико развълнуван разказа за новото си умение, а доволната му майчица направи по чаша рибен чай и извади две захаросани рибки от забранения шкаф с лакомства. Това си беше награда сравнима със златен медал и Кико остана много доволен.<br /> До вечерта малкото пингвинче вече се беше похвалило на приятелите си . Забеляза как те го поздравих ,като някои естествено му завидяха. Рошавият Нико дори самодоволно заяви:<br />-Това не е нищо работа – аз преди една година изкопах дупка и хванах толкова голяма риба, че докато я вадех леда се пропука, целият остров се разтресе и всички пингвини помислиха, че има ледотресение.<br /> Децата се погледнаха и шумно се разсмяха – никой не вярваше на Рошавият Нико, защото беща му никога не искаше да го вземе с него на брега и нямаше как да го научи да копае дупки. Кико също не повярва, но си спомни как майка му обясни веднъж, че хората, които лъжат не са щастливи и изведнъж му стана малко тъжно за Нико. Погали го по рошавия перчем и каза:<br />- Това е чудесно – значи ще можем вече да ловуваме заедно!!!<br />Нико се усмихна изненадан и доволен и вероятно тайничко си обеща завинаги да е приятел на Кико.<br /> Слънцето вече се скриваше зад Големия леден масив когато нашият герой се прибра в къщи и завари топлата вечеря на масата, а родителите му вече седнали го чакаха. Беше мъничко закъснял, но баща му не отправи забележка – напротив. Докато се хранеха и меката рибена каша пълнеше големите пингвински кореми, Кико чу нещо безкрайно приятно: <br />- Синко, мисля, че вече ще съм по-спокоен.....Дори да съм болен , няма да се притеснявам за вечерята, защото ти би магъл да помогнеш!!! <br /> - Всяко умение прави човек по-смел и уверен, а също така и по-добър към останалите! – каза майката на Кико като го погледна нежно и в този момент малкото пингвинче разбра, че никога няма да забрави тези думи. Те бяха едни от онези, които майките казват, за да ти помогнат да се справяш с трудностите в живота. Някои негови приятели наричаха това „досадно родителско бръщолевене”, но Кико бе убеден в ползата на тези думи, защото го караха да се чувства по-силен.<br /> След вечеря доволното пингвинче изми зъбките си с новата паста от свежи морски водорасли и добре стрит перлен прах. Това беше най-новото изобретение в областта на пингвинската дентална медицина, а за Кико беше важно да е с чисти зъби и свеж дъх. Легна си в студеното легло, издялкано от най-термоустойчивите парчета лед и се зави с любимото одеялце от тюленова кожа.... Затвори очи и му се стори, че неусетно заспа......<br /> Когато отвори очи чуваше трополенето на съдовете в кухнята, където майка му вършеше обичайните си занимания. Реши да не я прекъсва и тихичко излезе от ледената си къща. Бързо прекоси двора, пресече внимателно улицата и отиде на брега на океана. Естествено там го чакаше неговият приятел – кита.Елеонора Етуговаhttps://www.blogger.com/profile/01481608871965217693noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3834966041953077367.post-42054487594979471162012-01-19T06:44:07.184-08:002012-01-19T06:44:07.184-08:00Ехаааааа! Отново ме целна в десятката с това пингв...Ехаааааа! Отново ме целна в десятката с това пингвинче..... Довечера ще ти изпратя нещо по този повод...Елеонора Етуговаhttps://www.blogger.com/profile/01481608871965217693noreply@blogger.com