Тропосани идеи

Поредицата "Лили чудото" на Книстер, едни малки чудни идеи.

2012-02-06T12:32:00.000-08:00

В този снежен, зимен ден искам да покажа какво сътвори голямата ми дъщеря, вдъхновена от една книжка от поредицата за "Лили чудото" - "Лили чудото и тайната на изгубения подводен свят".
Признавам си, че бях доста скептична по отношение на тези книжки. В началото мислех, че са немного добра имитация на Пипи. Но определено вече смятам, че поредицата си заслужава да се прочете. Е, може би няма нужда да се купува цялата, по-удачно би било да се вземе от библиотека, но си струва. Подходяща е повече за деца, които тепърва се учат да четат. Моето не е от тези, но тя я чете на по-малката си сестра, а и накрая има приятна изненада. Всяка книжка завършва с нещо, наречено "Хектор, приятел на Лили и експерт в магиите представя:", като в зависимост от сюжета на книжката това е нещо тематично. Така напр. в книжката за Дивия Запад е показано как да си направиш възел от въже. В индианската книжка имаше обяснение на индиански имена, в резултат на което цялото ни семейство се сдоби с такива. В детективската книжка има описание как да си направиш магическо мастило. Ще покажа, ако скоро девойките я прочетат. :) В тази за граф Дракула накрая имаше един 'магически' трик, с който всъщност обясних някои закони на физиката на децата.

А след прочита на книжката за тайната на изгубения подводен свят, в която става въпрос за Атлантида, Марена беше толкова въодушевена, че търсиха заедно с баща й материали от нета по темата и гледаха филмчета. Ето и какво си направи тя накрая:

Разбира се, идеята в книжката е да се напарви магическа сфера - Атлантида, но ние не намерихме много подходящи фигурки, а и кой е казал, че на Атлантида не са карали кънки. :)
За самата сфера използвахме едно празно и чакащо да му се случи нещо бурканче от крем за тяло. Фигурките са дървени, за елха. А малките, бляскави частички ги купих от Джъмбо. Истината е, че много се радвам, защото за тази идея моята роля беше само в осигуряването на материалите, останалото си го направи Марена сама.

Така че сега смело мога да препоръчам поредицата за Лили чудото, най-малкото заради начина, по който провокира децата да намерят сами още материали по темата. :)

"ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ" или един спектакъл, който тихо и неустено те хваща за гърлото

2012-01-23T14:36:00.000-08:00

Освен кукли, хубави места, споделени идеи за отглеждането на децата и интересни книжки искам да представя в този блог и представленията, на които си заслужава да се отиде. Разбира се, всичко, свързано с личното мнение е силно субективно, но аз ще се опитам да се аргументирам.:)

Ето един спектакъл, който с радост бих препоръчала - "Пипи" в театър "София".

Не просто, защото това класическата, доказала се във времето история за малкото щуро момиче, пълно с идеи и добрини. Не просто, защото това е нов прочит на романа на Астрид Линдгрен. И не просто, защото точно тази героиня дава възможност за много комедиини моменти, с които да позабавляваме децата 1 час.
Препоръчвам го, защото това е нов тип театър, с който, признавам си до този момент не се бях сблъсквала - "Семеен театър". Прочитът на романа е нов, но в никакъв случай не е опошлен от злободневност. Напротив, точно този нов прочит вкарва един допълнителен план в историята, който е за 'големите'.

И точно този план бавно и неумолимо те хваща за гърлото и напълва очите ти със сълзи към края, карайки те да преосмислиш детския свят. Дори и да си го преосмислял 10 минути преди това, истината за голямото несъотвествие между света на детето и този на възрастния, се стоварва за сетен път, за да напомни с едно дяволито гласче да не забравяш откъде си тръгнал.
В същото време, ако този втори план не е направен добре, децата биха били недоволни от 'прочита'. Всеки, който е отглеждал поне за месец дете на възраст между 3 и 5 год. знае колко те обичат да се променя история, която харесват.:) Понякога съм се чувствала като изтъркана грамофонна плоча, зациклила само на една приказка. И всеки опит за подмяна на реплика е бил париран с "Нееее, не пише такаааа!!!"

За мен лично един спектакъл се е получил добре, когато в края кара зрителите да продължават да разсъждават за него. Малката ми дъщеря веднага след поклоните дойде пълна с въпроси :
"Мамо, ама Пипи защо остана сама?"
"Защото майка й е ангел, а баща й - негърски крал."
"Неее, защо Томи и Аника я оставиха сама на Коледа? Като знаят, че си няма никой, защо не останаха с нея?"
Тамън бях изтрила сълзите си....и пак ми заседна буца в гърлото.
"Ами, защото сигурно техните мама и татко са ги извикали, за да бъдат с тях на Коледа."
"А тогава защо не поканиха и Пипи, като е сама?"
Айде, още една буца....

Решението господин Нилсон да не е маймунка, а човек и той да води действието е оригинално и рисковано. Това е плоскост, по която лесно можеш да се подхлъзнеш. Ако не беше добре направено, децата щяха да питат "Ама той защо не е маймунка, а е човек?" Тях не можеш да излъжеш със сложни аналитични разсъждения. Фактът, че дори не го отчетоха като нещо необичайно, значи че са го приели безусловно.

Спектаклите, които по някакъв начин ни трогват са и тези, които бихме гледали пак. И Ваяна, и Марена по различно време след излизането от салона ми казаха, че искат пак да гледат "Пипи".
Което е най-добрата рецензия за едно детско представление. :)

Ема и Герда, няколко кърпи за хранене, няколко калъфки и една покривка или двете сестри на двете сестри.

2012-01-22T14:06:00.000-08:00

Всичко започна с една нескопосана мамина рисунка....

....няколко кърпи за хранене, няколко калъфки и една покривка......

.... малко кройки, разбира се.

и голямото забавление започна...

Първо мама скрои платовете,

после уши крачетата и ръчичките. Обърна ги и ги напълни със силиконов пух.

След това избродира очите.

После пъхна ръчичките и крачетата от лицевата страна на тялото, а него обърна откъм опаката и го тропоса. След като го ушие и обърне, крачетата и ръчичките ще са точно там, където трябва да бъдат.

И се зае с пълненето на тялото, като не забрави да сложи сърце на куклата.

Скрои две импровизирани роклички и се зае с най-пипкавата работа - косите.
Първо направи бретончетата.

После уши средната част на косата.

И се погрижи навсякъде, където трябва да има коса. :)

И ето че двете кукли с притворени клепки са готови.
Ема :

И Герда :

Две сестри за две сестри. :)

Една детска рисунка, един пингвин или другата употреба на подплънките за сутиен

2012-01-19T01:53:00.000-08:00

След опита със слона, Марена се запали по този вид кукли и ми отправи ново предизвикателство. Вдъхновена от филма "Походът на императора", тя реши, че иска да има пингвин.
И веднага ми спретна рисунка.

Търсейки в къщи подходящи материали за изработката му, попаднах на едни чорапи, които мъжът ми щеше да изхвърли, тъй като не му харесваше материята, от която са направени. И така от един мъжки чорап и чифт подплънки за сутиен се получи този пингвин :

Това е Пин, който в началото беше ръкавична кукла за куклен театър.

Черното на главата, крачетата и човката са направени от една моя блуза.

Марена, обаче реши, че не иска такъв тип кукла, а обемна. И тъй като нямахме под ръка пълнеж, разпорихме една възглавница. :)

Дългата част на чорапа набутахме навътре, но не го зашихме, за да може във всеки един момент, ако му дойде муза на Пин, да се включи в някое домашно представление.

И така, Пин стана един пълничък пингвин, който много смешно пляска с криле, когато е щастлив. :)

Слонът Зета или началото на визуализираните детски рисунки

2012-01-17T12:11:00.000-08:00

Ето как се роди идеята да правя кукли по рисунки на децата ми. Един ден Марена ми нарисува един слон и ме попита мога ли да й го направя на кукла. Не виждах какво може да ме спре, освен доза мързел, а що се отнася до деца и идеи, такъв не ми се намира.:)
Ето рисунката на Марена, на която тя много подробно ми направи скици как да му скроя ушите /за един слон те са много важен орган/:

Един стар летен потник, едно парче трико и две леви /по онова време/ ръце сътвориха следното чудо на природата :

Реших, че така и така е слон, така и така е грозен, нека поне да има терапевтичен ефект и го напълних с ориз. Хем да си тежи на мястото, хем да е с един недолюбван пълнеж. Тогава Марена мразеше ориз и си мислех, че ако слонът й е пълен с този продукт, току виж го заобичала.

Марена ориз прояде 4 години по-късно, в което слонът нямаше никакво участие. Но затова пък, той така и не стъпи на крака, поради внушителната си тежест.

Мъжът ми се пошегува, че приличал на риба-меч с крачка, но Марена много го обикна. Кръсти го Зета и колкото и да е невероятно и досега спи с него. Е, и с още около десетина играчки /повечето домашно производство/, но все пак има достатъчно богат избор и ако не го харесваше, досега да го е каширала някъде. Най-смещни са със сестра й, когато го возят в каручка, понеже бил твърде дебел да ходи сам.:)

Яна, куклата посветена на януари

2012-01-16T13:48:00.000-08:00

Искам да представя първата кукла, която уших. Това се случи преди много време, тогава имахме само една дъщеря, Ваяна още не беше решила да дойде при нас.:) Мислех си да направя 12 кукли, всяка от които да отговаря на месец от годината. Да бъде с подходящите за месеца цветове, като усещане. Така се появи Яна. Не бях предвидила, обаче, че първата ще стане толкова голяма и ще ми отнеме толкова време за направата. Имах само бегла представа как да ушия кукла, всичко беше импровизация. Една приятелка сценографка ме предупреди да направя врата й по-дълъг, за да може главата да стои права. Да, ама не. :) Главата климаше доста отчаяно и в този вид щеше да бъде непригодна за игра от детето. Затова се примолих на Марена да ми подари една от двете палки от детското си барабанче и така куклата получи гръбначен стълб. Малко нестандартен, но пък устойчив.:) А думкането в къщи стана една идея по-слабо.
Разбира се, куклата се казва Яна.

Яна се оказа голяма любимка, с която Марена трудно се разделяше като по-малка.

Даже й правеше прически, което на преждената коса не беше най-леката задача.

Яна беше научена да ходи.

След което често излизаше на разходка. Е, Яна се оказа доста щура и най-много обичаше да се катери по дърветата, но пък беше много чаровна, защото винаги се усмихваше.

Цветя от прежда

2012-01-10T10:43:00.000-08:00

Новата ни страст с Марена се нарича 'цветя от прежда'. Голяма занимавка, която става сравнително бързо, а най-хубавото е, че може да се направи и от по-голямо дете.

За целта е необходимо да си купите едно инструментче от най-близката кинкалерия и да се снабдите с прежда.

Цената на инструмента е около 6 лв., а от едно кълбо прежда може да се направят наистина много цветя. Ето каква е технологията : Захващате в една от цепките конеца и започвате да намотавате на срещуположните външни пръчици. След като намотаете всичките, минавате на вътрешните. После минавате през вътрешния кръг, като предварителни сте вденали конеца в иглата, нещо като тропоска. След това 'прихващате' тропосаните шевове и правите тичинката.
Надявам се в нета да има клипчета, защото подозирам, че от моите обяснения бихте получили доста инересни....хм...шедьоври.:) Можете да намотавате и само около вътрешните пръчици, тогава ще имате по-малко цвете. А можете да прескачате през 2 или 3 - тогава ще имате цвете с много широки листа.

Най-добре да си вземете инструмента и да експериментирате смело. :)

Така че освен приятно съвместно занимание, от тази идея могат да се появят и оригинални подаръчета. Ето нашите първи опити. Три от цветята /светложълтото, розовото и синьото/ са направени от Марена, аз помогнах само за тичинките накрая.

"Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн

2012-01-09T09:20:00.000-08:00

Много се радвам, че тази прекрасна книжка вече има издание и на български, благодарение на издателство "Точица". Това е една история за щедростта и обичта, които вървят ръка за ръка. История за споделянето, за израстването, за радостта и тъгата....История, която Марена чете почти всеки ден, откакто я има. История, която тя с голямо желание сподели със съучениците си :

За една по-добра година!

2012-01-03T01:18:00.000-08:00

Честита Нова Година! Нека е весела, изпълнена с вълшебни открития и магични преживявания! И нека не забравяме, че умението на децата да играят ги учи най-добре.

И нека не забравяме, че умението на децата да играят учи и нас, възрастните, най-добре.

Чай, бисквити и книги или новият лик на "ЛИК".

2011-12-19T00:00:00.000-08:00

Още едно прекрасно място в София. Читалня, чайна, арт-зона, книжарница, пространство за идеи и бисквитен уют. Новият многоЛИКов обЛИК на ЛИК. :)

Усмивка на фона на графична стена. Какво повече му трябва на човек, за се почувства добре...
Стихийната креативност на Елена Семерджиева е събрала в комбинацията между строгостта на бялото и графичността на въображението истински книжен свят. Свят, в който тепърва ще се вихрят нови и нови идеи.

Освен споделени тайни и магично усещане, в чайната на "ЛИК" може да усетите спокойствието на една истински уютна читалня. Достатъчно бяла, за да вдъхва доверие и достатъчно креативна, за да провокира въображението.

Ако сте смели, позволете на вълната от книги да ви залее и бъдете сигурни - след такава вълна всеки може да изплува. Една идея по-силен, една идея по-умен, една идея по-богат.

Освен да ви пожелая приятно и вкусно потапяне в това късче различен от ежедневието ни свят, искам да ви прошепна, че в чайната на "ЛИК" тепърва ще има инетресни творчески ателиета, в които ще можем да добием нови умения и да сътворим наши си красоти.
Приятно плуване в света на идеите!

Чорапи, детски рисунки, две извънземни и една котка.

2011-12-14T13:54:00.000-08:00

Ето нещо отпреди почти една година. Чорапените ни извънземни. Вдъхнови ни една книжка от нета, която сега не мога да открия, но ако я намеря, непременно ще я споделя. Бих се радвала и да си я купя...кой знае...някой ден. Освен, ако дотогава не й напиша продължение. :)
Чорапите купих от един магазин тип "евтинджос" и вероятно продавачките са решили, че отглеждам стоножки. Те бяха по три чифта в комплект, а аз изкупих всички комплекти. Но шарките им просто не ми оставиха и миг за съмнение.
След което децата избълваха около 10-тина проекта. Те са продуктивни. Но пък и чорапи останаха, тъй че има още какво да се прави.
Малко кройки, малко шев и две извънземни кацнаха у нас, за притеснение на котката.

Рисунката и бъдещото същество.

Ето го и Стърни, който се оказа доста суетен и премина в последствие кратка козметична процедура за вдигане на пъпа. :)

Стърни направи всичко възможно да осъществи контакт с котката ни и ...

след което изпрати послание на себеподобните си кой заема най-мързеливото място в еволюцията на видовете на Земята.

Стърни се оказа упорит и все пак успя да осъществи контакт с котката.

Но тъй като реши, че е на чужда територия и се почуства слаб, повика подкрепление в лицето на ....

Пуфра,

която като истинска дама обръща гръб на всичко, което не я засяга пряко и е твърде незначително. Като някаква си котка напр.

Истината за дядо Коледа

2011-12-08T12:15:00.000-08:00

Малко след дядо Мраз и доста преди Коледата да стане толкова досадно повтарящ се рефрен, си обещах да пресъздавам и пазя магията на този празник за децата си. Засега се надявам да успявам.
Но тази година разкрих на голямата ми дъщеря истината за дядо Коледа. Всъщност тя направи така, че да разбере. По един много изобретателен начин.
Още в първи клас някои нейни съученици й бяха споделили, че родителите им са казали, че няма дядо Коледа. Тя ме попита. Аз прецених, че още й е рано да губи тази фантазия и отрекох.
Във втори клас се повтори същата схема. Обясних, че човек вярва толкова дълго, колкото иска и тя реши да иска. Да вярва, иначе винаги е била горе-долу умерена в желанията си към добрия старец.
Тази година ме попита за трети път и аз й казах, че има дядо Коледа, но с една идея по-некатегоричен тон. Вече бях решила да и призная кой слага подаръците под елхата, защото не исках да се чувства глупаво сред връстниците си. Те сега бързат да пораснат и това си е като леко пренебрежителното 'бебешка работа'. Попита ме втори път. Нямаше как да водим по-сериозен разговор тогава, защото бяхме на масата трите с по-малката й сестра, а на 5г. мисля, че вярата в тази магия е почти задължителна /доколкото може да бъде задължителна една приказка :)/.
Един ден Марена се върна от училище и ми каза, че са писали писмо до дядо Коледа и тя си е поискала 'финфинфрендс' . Попитах я какво, дамусеневиди, е това и ми бе обяснено, че са някакви пластмасови животинки, интерактивни и т.н. Още на думата 'пластмасови' направих физиономия тип 'за-какво-точно-ти-е-тази-глупост', след което бях застреляна от упор : "Мамо, кажи ми, ама наистина има ли дядо Коледа?". Нямаше как да се измъквам повече, поех си дълбоко дъх и реших, че е дошъл момента. Казах : "Всъщност не точно.Само малките деца имат способността да виждат вълшебните същества около нас - елфи, феи, дядо Коледа, джуджета...когато порастваме, ние губим способността да ги виждаме. Но тъй като това е най-прекрасното нещо на детството, много родители се стараят да поддържат тази магия още известно време. Ние можем да избираме в какво да вярваме и няма нищо лошо да вярваме в магията на Коледа. Да, играчките ги купуват родителите, но дали празника ще ти е вълшебен зависи само от теб." Няма да крия, че и двете бяхме с навлажнени очи. Не разплакани, не.....просто това беше един от онези моменти, в които ти се събира буца в гърлото и ти се разтупква сърцето, но изпитваш и известно спокойствие. За моя изненада Марена изглеждаше някак облекчена сякаш е смъкнала товара на съмнението от плещите си. Усмихна ми се, прегърна ме и каза : "Мамо, благодаря ти, че ми каза." Нямаше как да не я попитам дали е разочарована, интересно ми беше да чуя съвсем неподправеното й чувство, което вероятно ще се запази за цял живот. Тя отговори " Не, в никакъв случай. Аз съм имала много чудесни Коледи, всъщност това е любимият ми празник. И да ти призная, аз нарочно си поисках 'финфинфрендс', защото знаех каква ще е твоята реация и се сетих, че ако подаръка ми го купувате вие, ще се опиташ да ме разубедиш." Малката хитруша ме беше изработила. Браво на нея. :)
Казах й, че все пак може да си изпрати писмото и дядо Коледа ще прецени какво да й донесе, на което тя ми отговори : "Ама, разбира се, че ще го изпратя, не съм си и помисляла да не го пращам. Само дето не искам 'финфинфрендс'. Нека той ми избере подаръка."
Съгласих се, естествено. Но си обещахме да пазим тайната от Ваяна, защото и тя има право на своите години вълшебства.

Няколко дни по-късно, когато им представих тазгодишния коледен календар, Марена каза, че тази Коледа засега й е най-хубавата.

Началото на отброяването или Коледния календар

2011-12-01T12:54:00.000-08:00

И така, започна обратното броене. Със или без сняг Коледата наближава, а за децата едно от най-вълнуващите неща около този празник е Коледния календар. Ние го правим от 5 години и почти всяка година той е различен. В повечето случаи има малки стихчета, които съдържат задачки, предизвикателства или указания за намирането на дребни подаръчета. Забелязала съм, че децата се вълнуват повече от очакването и намирането, отклолкото от самото подаръче, затова не купувам скъпи и ценни неща, с по-скоро малки щуротийки, в които има закачки.
Ето една идея за календар :

Ако сте като мен и не обичате да хвърляте неща, от които биха могли да се случат други неща, и ви търпят близките, може да съберете известно количество ролки от тоалетна хартия и ролки от кухненска хартия.

Внимателно изрязвате прозорчета на къщичките :

Колкото са по-криви прозорчетата, толкова по-приказни ще са къщичките.

Следва облепването им с цветна опаковачна хартия.

Трябва да си направим шаблончета, по които да изрежем покривчетата. Тук си проличава кой е бил добър по геометрия.:) Не че е сложно, но е важно да се остави парченце за залепване.

Ето го и готовото градче :

Всяка къщичка има вътре в себе си навита на ролце хартийка, на която са написани в стихотворна форма задачките и указанията как децата да намерят подаръчетата.

А сега ще ви отправя едно предизвикателство - как да разберем кое покривче да вдигнем?

Идеята ми е къщичките да светят, но техническото изпълнение ще се осъществи утре.:)

Ето какво откриха децата в първата къщичка от Коледния календар :

"Котки в къщи намерете,

в котки вий се превърнете.

И за коте Аржи

бързичко се погрижете!"

Ето и обещаната снимка на светещите къщички :

Един изтъркан панталон, нещо плетенко и малко стари копчета или долитането на един бухал в къщи

2011-11-26T13:11:00.000-08:00

Едно от любимите ми неща е да давам нов живот на старите дрехи. Тези, които толкова много сме обичали, че сме изтъркали от носене. Буквално. Тези, за които казваме, че са поели от нашата енергия. Каквото и да означава това. Най-любими са ми любимите дрехи на децата. Защото ми напомнят на едни мили периоди от тяхното детство. И, защото знам, че след като ги употребя по нов начин, те ще продължат да живеят, а няма да станат поредния боклук, който да се чудим какво да направим. Също много любимо ми е да намирам разни интересности в магазинчетата за втора употреба.За всички, които ще си помислят 'бляк', мога да кажа, че в тези магазинчета се намират чудни материи и цветове. Има дрехи, които още щом видя, знам в какво ще се превърнат. Друг път изчаквам сами да си кажат.

Ето какво се появи от едни стари панталони на Марена, които се изтъркаха от много носене, нещо плетено, открито в секъндхенд, което така и не разбрах за какво би могло да служи (може би ръкохватка?) и малко от любимите ми стари копчета от къщата на баба.

А да, пропуснах и едно коланче от маренина рокличка, която не знам къде е, но коланчето се оказа в подходящия момент на подходящото място. И така, проектът се роди от плетенкото нещо, което просто помоли да бъде направено на бухал. Не мога да не отбележа, че очите ги избра Ваяна, двете със сестра й много се забавляваха, докато ровичкаха сред копчетата.

И в крайна сметка в къщи посрещнахме един нов бухал, който е в очакване да получи име.

Днес Бухал се сдоби с две нови неща - име и фотосесия.

Името му е Григъс!

А фотосесията на Григъс се състоя в "Къштата", където има прекрасна атмосфера за всякакви творчески идеи.

Как научих дъщеря ми да чете

2011-11-24T07:06:00.000-08:00

Няма да ви споделям как и кога започна дъщеря ми да чете, как се научи да сричкува, кои буквички запомни първи, не защото това не е важно. Напротив, това са първите стъпки, без които никоя пътечка ни би могла да бъде измината. Но в момента искам да ви разкажа как запалих дъщеря ми по четенето. Как я провокирах да няма търпение да свърши задачките си и да си отвори книжката.

Първо искам да уточня, че всъщност Марена чете. Знам, че много ще попитат „Какво иска повече тази амбициозна майка?”, но истината е, че доскоро тя четеше само след подканяне. Това, което иска амбициозната й майка е да види онова пламъче в погледа, което те кара да бързаш да свършиш задачките, за да подхванеш книжката. Или да се завираш тайно вечер под одеалото с фенерче в ръка, защото нямаш търпение да разбереш какво става в историята. Или да си взимаш книгата на масата, докато ядеш, защото просто не можеш да я оставиш. Не да чете колкото четат други деца, а да чете, защото е гладна за четене.
Не мога все пак да не споделя, че Марена всяка вечер чете на сестра си. Изчетоха „Фердо мравката”, „Ян Бибиян”, „Моят първи Larrousse на приказките”, „Андерсенови приказки”, всички Франклиновци по няколко пъти и много други книжки.

По принцип прилагах всякакви хитрости, за да я накарам да чете. Четях пред нея /това не е хитрост, просто си четях, но поне тя ме виждаше, че го правя/, давах заниманието за награда: ‘ако си оправиш бързо стаята, ще имаш време за четене’, оставях я да си избира сама книгите в книжарниците или тези, които иска да започне да чете, споделях й разни интересни неща от някои истории. Всичко, което се сещах. Но нищо нямаше достатъчен ефект.

И така до деня, в който разбрах за „Читателската щафета с героите на Роалд Дал” на сайта „Аз чета”. Тя вече беше прочела „Фантастичният господин Фокс”. И, когато й показах сайта, реши да прочете още нещо. Предложих й „Матилда”, която наскоро обсъждахме, защото я има в читанката. Споделих й, че това е единствената книжка, която съм чела като по-малка на Роалд Дал, но с удоволствие бих я препрочела. И така, Марена се зачете в „Матилда” и започна да споделя какво й харесва. Аз, от своя страна реших също да я препрочета. Неусетно превърнахме четенето във вид състезание, в което всяка бърза да прочете повече глави. После ги обсъждахме. Смеехме се, критикувахме лошите, възхищавахме се на добрите...но най-вече имахме усещането за споделено занимание. Видях, че това я запали много повече от самата книга. Не казвам, че книгата не е хубава, напротив. Но за моето несъстезателен-тип-дете се оказа, че да изпревари мама с една глава е голяма мотивация. И така от състезанието между нас, взе че толкова хареса историите, че след „Матилда” прочете на един дъх „Чарли и шоколадовата фабрика” и „Чарли и големия стъклен асансьор”. Само да вметна, че хич не й се давам по темпо, чета си и си я изпреварвам, ако иска да ме догонва, аама-ха!

Когато Марена разбра, че е 33-тата изпратила формуляр за участие и че името й е публикувано в списъка, се зарадва много. Но, когато видя, че от "Аз чета" са публикували клипче с нейни снимки как чете и от читателския й дневник, се смя от сърце. Особено на онази спящата. И стана един нетърпелив читател. В момента за мен е голям кеф да я наблюдавам как сама си взима книжката /най-често от нощното ми шкафче, хо-хо /, сяда и си чете. После ми споделя. Понякога аз я дразня ‘хехехе, колко смешно става тук...ама няма да ти го кажа, прочети си го сама!’. Понякога тя няма търпение да сподели ‘чакай, чакай да чуеш това, нищо, че не си стигнала до него’. Понякога аз я заплашвам ‘да не си посмяла да прочетеш прекалено много, докато ме няма!’. Всичко това действа безотказно. И сега знам, че вървим заедно по пътечката на книжколюбителите и за мен няма по-голямо удоволствие да споделим темпото.

Бас държа, че не можете да познаете коя книга четем паралелно в момента! В края на ноември какво друго да четем, освен „В края на ноември” на Туве Янсон.