понеделник, 8 октомври 2012 г.

Ура, ура! Да пишеш като на игра!

Имало едно време една чудна страна. В нея живеели само деца. Всичките били много цветни. Имало жълти, зелени, червени, оранжеви, сини и лилави деца.  Даже и възрастните били цветни деца, макар и малко по-големи. Те обичали да се смеят дълго и безпричинно, да ходят с единия крак на тротоара, а с другия - на улицата и да ядат бонбони. Също така много обичали да измислят приказки. Приказките, които измисляли, винаги оживявали, затова възрастните много внимавали какво си фантазират.
Но един ден се случило нещо ужасно. Възрастните измислили без да искат приказка, в която се появявал един невиждан звяр. И така, както бил невиждан, в следващия момент всички го видяли, защото той оживял. Казвал се НеМиХрумваНищоИнтересно. Този НеМиХрумваНищоИнтересно бил много лаком и най-много обичал да яде въображението на хората. Но не на всички хора, а само на възрастните, защото децата имали една специална съставка в организма, наречена "силнавяра". Така че НеМиХрумваНищоИнтересно ядял само въображението на възрастните. Ето как ставало това -  приближавал се подло отзад, съвсееем тихичко, когато най-малко го очаквали и "МЛЯС!" - изяждал въображението на човека. А възрастният с изяденото въображение, ставал един такъв скучен. Първо посивявал лекичко, после се спаружвал още по-лекичко  и устните му увисвали надолу, и най-накрая започвал да вика за щяло и нещяло и постоянно да се ядосва.
И така, ден след ден звярът ядял въображението на възрастните, докато останали съвсем малко от тях, които оше били цветни и измисляли приказки. Децата много се уплашили, защото разбрали, че ако спешно не направят нещо, НеМиХрумваНищоИнтересно можел да изяде и последните останали въображения и накрая нямало да има приказки. А, като нямало да има приказки, щели и децата да посивеят, въпреки "силнавяра"-та, която имали.
Затова решили да тръгнат на едно дълго пътешествие, докато намерят някой, който да им помогне. Обиколили два пъти света, в който живеели и за малко щели да го обиколят и трети път, ако не срещнали едно мъничко същество. Това мъничко същество се казвало Точица и сега било още малко, но съвсем скоро щяло да порасне голямо, защото имало свойството да расте с всяко вълшебство, което измисляло. Казах ли, че било вълшебно? Не? Ето, сега го казвам. :) И, понеже било добричко, то веднага дало на децата една вълшебна кутийка с карти, с които те да започнат да измислят приказките.
Прибрали се децата в чудната си страна и веднага започнали да измслят. И, колкото повече измисляли, толкова повече се смалявал НеМиХрумваНищоИнтересно. А повечето възрастни си върнали въображението. И отново се оцветили. И се усмихвали пак. А децата започнали да записват своите измислици в специалната Тетрадка за приказки. И, понеже били много добрички, пък и си обичали възрастните, простили им за временната липса на въображение и им позволили да нарисуват картинките в Тетрадката.
Тетрадката станала толкова хубава, че те я препрочитали ден след ден.

И решили да покажат на всички своите измислени приказки, затова ги поканили на специално Тържество, на което щели да им разкажат още и още чудни измишльотини. Или да ги почерпят с курабийки. Или да им подарят балони. Или пък просто да ги оставят спокойно в някой ъгъл да си поседят и да си измислят своите приказки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар