петък, 5 август 2016 г.

Мери Попинз в балон

Вая има да чете от препоръчителния списък за лятото "Мери Попинз". Тя реши, обаче,  да прочете цялата поредица, не само първата.
  Междувременно, започна да играе на Мери Попинз. Без да спазва сюжета, разбира се. Само характерите на героите. Тя постоянно играе на това, което чете/гледа/слуша. Затова като цяло внимаваме какво да е то. :)

 Като оставим настрана почти истинската къща, която има и в която може да си запали осветление, за да играе, че е станало вечер, останалите неща са предмети оттук оттам намерени и пригодени. Има даже и животни, които играят ролята на определени герои от книгата. Вая е дете, а децата нямат нужда от натуралистични играчки. Само от въображението си и от време.

  След като направих съществото на Петя, Вая реши, че Мери Попинз има спешна нужда от балон, с който да се придвижва. Каручката и чадърът ѝ не бяха достатъчни превозни средства. Тя трябваше да бъде докрай екстравагантна. :)  Вечерта, към 22.00ч. се появи и балонът на Мери Попинз. Много се чудех какъв кош да му сложа на този балон, докато не се сетих, че неслучайно пазя опаковките от кремовете за тяло. :) И така, ваянината Мери Попинз вече има и балон., в който се оказа, че се чувства много добре. Не е най-съвършеният, беше доста късно, когато го правих, но важното е, че Вая си го хареса.



сряда, 3 август 2016 г.

Съществото.

Това неопределено същество се получи от остатъците на предната овца. Козинката трябваше да бъде употребена. Останалото са : малко от престилката на прабаба ми, малко от един чаршаф, малко нов плат, малко стари копчета и едно сърце, разбира се.



Хубавото е, че от козинката остана още малко, така че чакам следващото същество да се появи на хоризонта. :)

петък, 29 юли 2016 г.

"Моля, нарисувай ми овца"

Той : Имаш ли време и желание да  направиш една овца за щерката?
Тя : Разбира се, нали не е за вчера?
Той : Не е.
Тя : Изисквания?
Той : Ами, 1 година...не копчета, ти знаеш. Добра и спокойна да е.

Тя дълго мисли, много дълго. Рисува, три, къса листа. За момент ѝ мина мисълта да скове едно сандъче. Нали знаете, вътре е е овцата. Спи.
Но накрая тя сама се появи. От нищото. Ето такава :
А после се сети защо отдавна пази това памучно якенце на М., при положение, че никой вече няма да го носи. И получи подарък плат за козината.

Овците са спокойни, когато не ги е страх. А не ги е страх от лисиците. Ако са ги вплели в себе си.

Овцата си има сърце. Защото, освен безстрашна, е и много добра.
А В. каза : Мамо, нека не е толкова тъжна, направи я усмихната!





И той каза : Нека я усмихнем малко!
Тя я усмихна толкова, колкото овцата ѝ позволи.




Овцата се оказа любопитна.


И музикална. Дано пее вечер песнички на А., която я получи за рождения си ден. Или може би А. пее на овцата? Кой знае....


сряда, 27 юли 2016 г.

Пикник на тревата с порцелан и стъкло


В последните години не знам какво ми става. Точно преди рождения си ден изпадам в едно странно състояние, не знам сатурнова, уранова или нептунова дупка е, но резултата е, че нищо не ми се прави, не знам какво искам и ми е леко апатично. В крайна сметка, обикновено 4 дни преди самия ден измислям концепцията и се втурвам като торнадо през пясъка, увличайки всичко по пътя си. Така стана и тази година. Уж нямаше да празнувам, а накрая реших да направя пикник. Но не обикновен пикник с пластмасови чашки, чинии и прибори, а такъв с украса по дърветата, фенери, стъклени чаши, чинии и всякакви допълнителни аксесоари. Част накупих, част направих, а за част не ми стигна времето, разбира се. Изобщо, като студентите, на които все не им стига един ден учене за изпита, и аз в последните минути си казвах "пу, да му се не види, защо не се сетих за това един ден по-рано?!?'
Както и да е. Поне имам материали за следващия пикник. Ако има такъв. Защото двете раници със стъкларии тежаха ужасно много. Добре, че е М., който никога не ми отказва щуротиите и безропотно мъкна, връзва въжета за пердетата, които купих специално за случая, и изтърпя всичките ми малки и големи лудости.
Тази година реших да празнувам и по по-различен начин - само с най-близките ми хора. С хората, които са ме създали, тези, които ние сме създали, тези, които обичам и виждам ужасно рядко.
С Меа събрахме тези дървета на плажа Силистар и аз реших да ги боядисам в бяло. Споменах ли, че цветовете на пикника бяха тюркоазено и бяло?
 Не бях обявила дрескод, защото не исках да затруднявам всички, а и аз самата не смятах да съобразявам дрехите си с цветовете на купона, но този  подарък, който получих от Меа, предопредели нещата.
 По пътя спряхме да наберем малко цветя, една трапеза винаги е по-красива с вази с цветя:






























Много се радвам, че всички около мен прегърнаха идеята и се включиха в подготовката и подреждането на "масата":


Като казах, че помагаха всички, имам предвид ВСИЧКИ. :)
Меа ми помогна с написването на менюто :
От това меню отпаднаха желираните бонбони, защото бяха геройски забравени в хладилника у дома и палачинковата торта, защото преценихме, че има достатъчно тестени неща. Затова пък не са включени бобената салата и салатата с печени чушки с чесън, домати и краставици.
Повече няма да ви занимавам с ненужни обяснения, само ще кажа, че това беше един от най-хубавите ми рождени дни. Ето и малко снимков материал за доказателство. Снимките с ретро ефект ги направи сестра ми, Аги :