понеделник, 9 декември 2013 г.

Няколко причини да посетиш Панаира на книгата. С деца.

Утре започва поредният Панаир на книгата. Ако се чудите дали да ходите, особено пък с децата, ето ви няколко причини да го направите :

1. Има много книги на едно място. За любителите на четенето там е като малък рай.

2. Някои от издателствата правят наистина добри отстъпки.

3. Можете да намерите някоя отдавна търсена книга на супер ниска цена.

4. Повечето хора зад щандовете са симпатични и отзивчиви и могат да помогнат в избора на книга./ с някои в последствие ставате и приятели :)/

5. Децата имат възможност да си изберат сами книжки и да се потопят в света на литературата.

6. Можете да присъствате на някое от интересните мероприятия - беседи, премиери на книги, четения.

7. Имате възможност да си вземете автограф от някои автори - за децата понякога това е истински вдъхновяващо.

8. Не е без значение това, че все пак в НДК /то на културата/ е топло и по свой начин уютно.

9. Има издателства, които проявяват страхотно въображение при украсата на иначе доста грозните конструкции и ако попаднете при тях в последния момент преди да ги освободят, може да си тръгнете с част от украсата :) Така се случи с нас на последния Панаир, от които едни пеперуди излетяха и кацнаха в нашата детска стая. :)


Не станаха кръгло число доводите защо да посетите Панаира на книгата, но мисля, че и тези са достатъчни. :)


П.С. Малко късно, но се сетих за една от най-важните причини - защото няма как да накарате детето си да чете, ако не му дадете пример. А какъв по-добър пример от това да се приберете заедно с него с една торба книги и да ги погълнете лакомо. :)




петък, 30 август 2013 г.

Най-яката сватба

Освен детските рождени дни, това лято имах честта да помогна в декорацията на най-прекрасната сватба. Истинска сватба от приказките, с леки punk и chill out елементи. На поляна, заобиколена от планини, до река. Продължила три дни и три нощи. С много музика. Хубава. При това сватба не на кой да е, а на собствената ми сестра, която обожавам. Така че във всичко, което сътворих има вложена много любов.
Всичко започна с няколко дузини бурканчета, които бяха декорирани с дантела, ширити и копчета.
След това продължи с въпроса как да направим от тези грозни и криви маси нещо, което да подхожда на сватба. :)

                                     
И как тази поляна да се сдобие с празничен дух, без да изглежда помпозно. Изискването на младоженците беше да е опростено, без типичната сватбена украса.  Разбира се, концепцията я имахме вече. За такава сватба е необходима малко предварителна подготовка. Малко, не много. Три дни - колкото е и сватбата. Вече, като чуя, че някой подготвя сватба 1/2 година, се чудя какво толкова прави. :)



В мазето на къщата на Любо /младоженецът/ намерих тези страхотни прозорци и реших от тях да направя рамки за 'висящи' снимки.


По-натам ще видите как изглеждаха, а най-хубавото е, че се оказаха добър декор за снимки.

Купих от един секъндхенд торба с плетени кръгчета, нарязах ги и направих гирлянд от тях.



Това е творба на Марена, тя изряза оградката, кръгчетата и направи от тях цветя.


На поляната имаше много олеандри, страхотно цъфнали, но засадени в гадни пластмасови качета, които в последствие добиха съвсем друг вид.


Всъщност, тъй като не само времето беше малко, а и бюджета беше ограничен, прибегнахме до хитринки. Това, с което покрихме масите и опаковахме 'саксиите', е всъщност рула от специален материал за букети. Не му знам името.














Имахме много черно/бели снимки, закачени с щипки на канап.


И, разбира се, рамките от черчевета.


Имаше и vintage елементи.




Имахме и много указателни табелки. За всеки случай.  :)




Интересни снимки станаха от този апарат. А още по-интересното беше, че никой не го беше свалял от закачалката, така че сега имаме различните гледни точки от една и съща позиция. :)

И сега не мога да не споделя малкото снимки, които набързо успях да направя на младоженците, защото носят цялото настроение на тази уникална сватба :




Малко нощни снимки :





.
Всъщност това беше една дота голяма интернаионална сватба. Имаше хора от около10 националности. И дори на другите дни, след купоните, пак беше весело. Не изглеждаше като изконсумирано удоволствие, от което ти остава само главоболието.



Ако не се бях оженила, щях и аз да си направя такава сватба. :)

На Аги и Любо искам от сърце да пожелая винаги да се гледат влюбено /не е клише, казвам го от опит :)/ и да си запазят тази щипка щуротия, която си носят! Това беше най-яката сватба, на която съм ходила напоследък. Не, защото е на сестра ми / която споменах ли, че обожавам?/, а защото е точно такава, каквато трябва да бъде една сватба - непринудена, добре организирана, весела, с чувство за хумор и достатъчно дълга, за да е усети. :)

                                                                

вторник, 13 август 2013 г.

Лятна мода, тип 'recycle'

Много често се случва някоя умаляла дреха да ни е толкова скъпа, че да не ни се иска да е разделим с нея. Скъпа не като цена, а като сантиментален спомен, уютно спасение от обикновеността или просто цветово да е точно 'нашата комбинация'. някои дрехи ги  запазваме, за да си направим някоя играчка от тях. Понякога, обаче, изобщо не ни се иска да се разделяме с тях, а предпочитаме да продължим да ги носим. Такъв беше случаят с тази ризка на Ваяна, която в началото на лятото се оказа с възкъсички ръкавчета на порасналите ѝ ръчички. Хубавото на моите деца е, че растат предимно на височина, рядко на ширина. Така че, щом установих, че ризката иначе става и след като видях накъдрените устнички на Вая, готова да се разплаче заради раздялата, реших да отрежа ръкавчетата и от остатъците да направя аксесоари за двете девойки. Разбира се, не се сетих да снимам ризката преди да я нарежа, но за щастие имам снимка, на която тя е облечена на притежателката си.
   
                                                                          ПРЕДИ :

                                                                          ПОМЕЖДУ :


                                                                         СЛЕД :


Герданче за кака :)

 
 


                                                   Гривничка и шнола за бръмби :)





петък, 9 август 2013 г.

На гости на Крокотак :)

Междувременно, докато споделяхме идеите ни за тематични партите, не мога да не се радвам, че от Крокотак са ни забелязали и са публикували идеята ни за древногръцкия рожден ден на Марена. :) Ако има сайт, който се утвърди като онлайн институция, това е именно Крокотак. Не го пиша случайно, а защото имам преки наблюдения как бяха повлияни учителките в една детска градина. Последната година в градината на Вая мина с много занимания от там / да не кажа ежедневни/. Госпожите редовно осъществяваха арт идеите на Крокотак, което няма как да не ме радва. Защото едва ли има по-богата библиотека за най-различни занимания и развиване на най-различни умения. Надявам се скоро да започнат и в училищата да прилагат идеи от там, защото сега определено има какво да се желае по т.нар. предмет "Домашен бит и техника".
Ето ни и нас в КРОКОТАК. :)