понеделник, 19 декември 2011 г.

Чай, бисквити и книги или новият лик на "ЛИК".

Още едно прекрасно място в София. Читалня, чайна, арт-зона, книжарница, пространство за идеи и бисквитен уют. Новият многоЛИКов обЛИК на ЛИК. :)
Усмивка на фона на графична стена. Какво повече му трябва на човек, за се почувства добре...
Стихийната креативност на Елена Семерджиева е събрала в комбинацията между строгостта на бялото и графичността на въображението истински книжен свят. Свят, в който тепърва ще се вихрят нови и нови идеи.
Освен споделени тайни и магично усещане, в чайната на "ЛИК" може да усетите спокойствието на една истински уютна читалня. Достатъчно бяла, за да вдъхва доверие и достатъчно креативна, за да провокира въображението.
Ако сте смели, позволете на вълната от книги да ви залее и бъдете сигурни - след такава вълна всеки може да изплува. Една идея по-силен, една идея по-умен, една идея по-богат.

Освен да ви пожелая приятно и вкусно потапяне в това късче различен от ежедневието ни свят, искам да ви прошепна, че в чайната на "ЛИК" тепърва ще има инетресни творчески ателиета, в които ще можем да добием нови умения и да сътворим наши си красоти.
                                            Приятно плуване в света на идеите!

сряда, 14 декември 2011 г.

Чорапи, детски рисунки, две извънземни и една котка.

Ето нещо отпреди почти една година. Чорапените ни извънземни. Вдъхнови ни една книжка от нета, която сега не мога да открия, но ако я намеря, непременно ще я споделя. Бих се радвала и да си я купя...кой знае...някой ден. Освен, ако дотогава не й напиша продължение. :)
Чорапите купих от един магазин тип "евтинджос" и вероятно продавачките са решили, че отглеждам стоножки. Те бяха по три чифта в комплект, а аз изкупих всички комплекти. Но шарките им просто не ми оставиха и миг за съмнение.
След което децата избълваха около 10-тина проекта. Те са продуктивни. Но пък и чорапи останаха, тъй че има още какво да се прави.
Малко кройки, малко шев и две извънземни кацнаха у нас, за притеснение на котката.
Рисунката и бъдещото същество.

Ето го и Стърни, който се оказа доста суетен и премина в последствие кратка козметична процедура за вдигане на пъпа. :)
Стърни направи всичко възможно да осъществи контакт с котката ни и ...
 след което изпрати послание на себеподобните си кой заема най-мързеливото място в еволюцията на видовете на Земята.

Стърни се оказа упорит и все пак успя да осъществи контакт с котката.
Но тъй като реши, че е на чужда територия и се почуства слаб, повика подкрепление в лицето на ....



Пуфра,
която като истинска дама обръща гръб на всичко, което не я засяга пряко и е твърде незначително. Като някаква си котка напр.

събота, 10 декември 2011 г.

Ани, сестрата на Мери

Естествено, веднага след Мери, се появи и Ани. Мери е куклата на Марена, а Ани - на Ваяна, която ѝ измисли и името. И така, представям ви Ани с розовата коса:


Двете госпожици си станаха много добри приятелки, обичат да пият чай, да си говорят и да се разхождат заедно. И, като едни истински жени, много обичат да се преобличат.  :)




петък, 9 декември 2011 г.

Алтернатива на барбито, или коя е тази Мери Крисмас?

Признавам си, че никога не съм била върл противник на Барби. Най-малкото, защото за мен тази кукла носи романтичния спомен на нещо мечтано, късно придобито и много, много пазено. Да, обаче, моите 'барбита' всъщност бяха едни почти манга стил японски кукли - Джени,  с големи кръгли очи и далеч не толкова сексапилни форми, имитация на известните си съименнички. Затова съвсем естествено в един момент ми дойдоха в повече съвременните барбита. О, само ако знаех, че няколко години по-късно децата ми ще се захласнат по онези наподобяващи порно актриси кукли монстър хай, щях да обявя барбитата за невинни проводници на женствеността в ролевите им игри. Само, че тогава още имах наивистичното желание да предложа нещо стойностно на децата си и в търсене на добра и адекватна алтернатива на Барби, попаднах в нета на куклите Тилда. Скандинавският аналог на американския критерий за красива жена. Тилда са леко закръглени в ханша, нямат гигантски пластмасови гърди, на фона на които талията им изглежда все едно куклата е прекарала тежка липосукция и всъщност изглеждат много мили. Ушиването на една кукла Тилда се оказа и не чак толкова сложно. Е, тук-таме промених правилата. Като напр. им сложих устни. Някак твърде джендър ми се сториха само с очи, като неми същества. Но иначе и без устни ми харесват в пъти повече от Барби.
И така, уших първата ни кукла Тилда. Която се появи около Коледа и естествено носи името Мери. А защо точно това име избрах, ще ви разкажа съвсем набързо. Преди едно много сериозно количество години, в далечната 1985 год. бях дете и попаднах със семейството си в една много далечна държава. По това време в България Коледа не се празнуваше. Имахме си дядо Мраз, който идваше на връх Нова Година. А нашето семейство празнуваше и Бъдни вечер. Но не за това иде реч. А за това, че когато попаднах в тази далечна държава, отвсякъде бях залята с реклами - всякакви- цветни, мигащи, блестящи.....една лавина от листовки, билбордове, реклами по телевизията. И навсякъде имаше торти. Много торти. На които отгоре пишеше "Merry Christmas". Обаче, по онова време, аз не знаех много добре английски и се чудех коя е тази Мери, на която ѝ празнуват рождения ден постоянно и я пишат на всяка торта.
Та.....оттам дойде и името на първата ни коледна тилда - Мери.
Ето я и нея :






четвъртък, 8 декември 2011 г.

Истината за дядо Коледа

Малко след дядо Мраз и доста преди Коледата да стане толкова досадно повтарящ се рефрен, си обещах да пресъздавам и пазя магията на този празник за децата си. Засега се надявам да успявам.
Но тази година разкрих на голямата ми дъщеря истината за  дядо Коледа. Всъщност тя направи така, че да разбере. По един много изобретателен начин.
Още в първи клас някои нейни съученици й бяха споделили, че родителите им са казали, че няма дядо Коледа. Тя ме попита. Аз прецених, че още й е рано да губи тази фантазия и отрекох.
Във втори клас се повтори същата схема. Обясних, че човек вярва толкова дълго, колкото иска и тя реши да иска. Да вярва, иначе винаги е била горе-долу умерена в желанията си към добрия старец.
Тази година ме попита за трети път и аз й казах, че има  дядо Коледа, но с една идея по-некатегоричен тон. Вече бях решила да и призная кой слага подаръците под елхата, защото не исках да се чувства глупаво сред връстниците си. Те сега бързат да пораснат и това си е като леко пренебрежителното 'бебешка работа'.  Попита ме втори път. Нямаше как да водим по-сериозен разговор тогава, защото бяхме на масата трите с по-малката й сестра, а на 5г. мисля, че вярата в тази магия е почти задължителна /доколкото може да бъде задължителна една приказка :)/.
Един ден Марена се върна от училище и ми каза, че са писали писмо до дядо Коледа и тя си е поискала 'финфинфрендс' . Попитах я какво, дамусеневиди, е това и ми бе обяснено, че са някакви пластмасови животинки, интерактивни и т.н. Още на думата 'пластмасови' направих физиономия тип 'за-какво-точно-ти-е-тази-глупост', след което бях застреляна от упор : "Мамо, кажи ми, ама наистина има ли дядо Коледа?". Нямаше как да се измъквам повече, поех си дълбоко дъх и реших, че е дошъл момента. Казах : "Всъщност не точно.Само малките деца имат способността да виждат вълшебните същества около нас - елфи, феи, дядо Коледа, джуджета...когато порастваме, ние губим способността да ги виждаме. Но тъй като това е най-прекрасното нещо на детството, много родители се стараят да поддържат тази магия още известно време. Ние можем да избираме в какво да вярваме и няма нищо лошо да вярваме в магията на Коледа. Да, играчките ги купуват родителите, но дали празника ще ти е вълшебен зависи само от теб." Няма да крия, че и двете бяхме с навлажнени очи. Не разплакани, не.....просто това беше един от онези моменти, в които ти се събира буца в гърлото и ти се разтупква сърцето, но изпитваш и известно спокойствие. За моя изненада Марена изглеждаше някак облекчена сякаш е смъкнала товара на съмнението от плещите си. Усмихна ми се, прегърна ме и каза : "Мамо, благодаря ти, че ми каза." Нямаше как да не я попитам дали е разочарована, интересно ми беше да чуя съвсем неподправеното й чувство, което вероятно ще се запази за цял живот. Тя отговори " Не, в никакъв случай. Аз съм имала много чудесни Коледи, всъщност това е любимият ми празник. И да ти призная, аз нарочно си поисках 'финфинфрендс', защото знаех каква ще е твоята реация и се сетих, че ако подаръка ми го купувате вие, ще се опиташ да ме разубедиш." Малката хитруша ме беше изработила. Браво на нея. :)
Казах й, че все пак може да си изпрати писмото и дядо Коледа ще прецени какво да й донесе, на което тя ми отговори : "Ама, разбира се, че ще го изпратя, не съм си и помисляла да не го пращам. Само дето не искам 'финфинфрендс'. Нека той ми избере подаръка."
Съгласих се, естествено. Но си обещахме да пазим тайната от Ваяна, защото и тя има право на своите години вълшебства.


Няколко дни по-късно, когато им представих тазгодишния коледен календар, Марена каза, че тази Коледа засега й е най-хубавата.

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Началото на отброяването или Коледния календар

И така, започна обратното броене. Със или без сняг Коледата наближава, а за децата едно от най-вълнуващите неща около този празник е Коледния календар. Ние го правим от 5 години и почти всяка година той е различен. В повечето случаи има малки стихчета, които съдържат задачки, предизвикателства или указания за намирането на дребни подаръчета. Забелязала съм, че децата се вълнуват повече от очакването и намирането, отклолкото от самото подаръче, затова не купувам скъпи и ценни неща, с по-скоро малки щуротийки, в които има закачки.
Ето една идея за календар :

Ако сте като мен и не обичате да хвърляте неща, от които биха могли да се случат други неща, и ви търпят близките, може да съберете известно количество ролки от тоалетна хартия и ролки от кухненска хартия.

 Внимателно изрязвате прозорчета на къщичките :

 Колкото са по-криви прозорчетата, толкова по-приказни ще са къщичките.
 Следва облепването им с цветна опаковачна хартия.
Трябва да си направим шаблончета, по които да изрежем покривчетата. Тук си проличава кой е бил добър по геометрия.:) Не че е сложно, но е важно да се остави парченце за залепване.

 Ето го и готовото градче :
Всяка къщичка има вътре в себе си навита на ролце хартийка,  на която са написани в стихотворна форма задачките и указанията как децата да намерят подаръчетата.
 А сега ще ви отправя едно предизвикателство - как да разберем кое покривче да вдигнем?
Идеята ми е къщичките да светят, но техническото изпълнение ще се осъществи утре.:)


Ето какво откриха децата в първата къщичка от Коледния календар :
                                                             "Котки в къщи намерете,
в котки вий се превърнете.
И за коте Аржи
                                                        бързичко се погрижете!"

Ето и обещаната снимка на светещите къщички :








неделя, 27 ноември 2011 г.

Кошмароуловителите, или как много бързо да направим кукли с децата

Ето една много проста за изпълнение идея, в която децата имат толкова сериозно участие, че спокойно могат да се нарекат автори.
Реших да предложа на моите дъщери да си нарисуват сами кукли. И тъй като имахме гостенче, една съученичка на Марена, играта стана още по-забавна.
За целта изрових един стар панталон, тип "илиенско версаче" от пран памук и отрязах съвсем простички форми. Заобленки и без никакви детайли.На тази снимка се вижда, че панталоните са били основа и за други кукли. :)

После ги заших по крайщата, като ставих незашита част, която да обърна и през която после да напълня куклите с вата.
След което дойде най-забавната част - дадох тези възглавничкоподобни парчета на децата и ги оставих да си нарисуват кукли.
Момичетата дружно решиха, че това ще са техните "кошмароуловители", с които ще спят. Няма нуужда да обяснявам каква роля играят, нали? :)
Макка си направи бебе.
Ивето си направи кукла, която от едната страна също е бебе, а от другата - рокер, който за съжаление се оказа срамежлив и го нямаме сниман.
Яя си направи също рокер и бебе. Страховити, за да изпълняват успешно поставената им задачка.





Няколко дни по-късно, докато Ваяна ме уговаряше да я гушкам за лека нощ, проведохме следния диалог :
Аз : "Нали вече си голяма?"
Тя : "Ама то е заради кошмарите."
Аз : "Нали направихме кукла, за да ги плаши?"
Тя : "Ама тя е още бебе и плаши само кратките, дългите не ги хваща!"

Как да не го нагушкаш това дете, като има отговор на всеки въпрос....:)

събота, 26 ноември 2011 г.

Един изтъркан панталон, нещо плетенко и малко стари копчета или долитането на един бухал в къщи

Едно от любимите ми неща е да давам нов живот на старите дрехи. Тези, които толкова много сме обичали, че сме изтъркали от носене. Буквално. Тези,  за които казваме, че са поели от нашата енергия. Каквото и да означава това. Най-любими са ми любимите дрехи на децата. Защото ми напомнят на едни мили периоди от тяхното детство. И, защото знам, че след като ги употребя по нов начин, те ще продължат да живеят, а няма да станат поредния боклук, който да се чудим какво да направим. Също много любимо ми е да намирам разни интересности в магазинчетата за втора употреба.За всички, които ще си помислят 'бляк', мога да кажа, че в тези магазинчета се намират чудни материи и цветове. Има дрехи, които още щом  видя, знам в какво ще се превърнат. Друг път изчаквам сами да си кажат.
Ето какво се появи от едни стари панталони на Марена, които се изтъркаха от много носене, нещо плетено, открито в секъндхенд, което така и не разбрах за какво би могло да служи (може би ръкохватка?) и малко от любимите ми стари копчета от къщата на баба.

А да, пропуснах и едно коланче от маренина рокличка, която не знам къде е, но коланчето се оказа в подходящия момент на подходящото място. И така, проектът се роди от плетенкото нещо, което просто помоли да бъде направено на бухал. Не мога да не отбележа, че очите ги избра Ваяна, двете със сестра й много се забавляваха, докато ровичкаха сред копчетата.
И в крайна сметка в къщи посрещнахме един нов бухал, който е в очакване да получи име.


   
 Днес Бухал се сдоби с две нови неща - име и фотосесия.

Името му е Григъс!
 А фотосесията на Григъс се състоя в "Къштата", където има прекрасна атмосфера за всякакви творчески идеи.