понеделник, 24 ноември 2014 г.

"Когато искам да мълча"

Наред с хубавите филми, които успяхме да изгледаме тази година на Киномания, с децата бяхме на една чудна премиера. Най-новата книга на изд. "Точица" се казва "Когато искам да мълча" и е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали напоследък. Не само защото е със страхотни илюстрации, дело на художника Крил Златков. Не само защото текстът на Зорница Христова е от онези текстове, които с малко думи ти казват толкова много. Не само защото премиерата беше пълна с толкова усмихнати приятели, че се почувствахме уютно и не искахме да мълчим, а избъбрихме всичките си емоции. Не само, а заради всичко това. И заради още нещо. Нещо, което остана недоизказано, но разбрано. Нещо, което усетихме, а не можахме да формулираме. Нещо, за което се говори там някъде, между буквите, и е нарисувано там някъде, между чертичките, в книгата. Любопитно е колко много може да се каже само с пет изречения и едно мече. Още по-любопитно е да има думи за отсъствието на думи. Тази книга е толкова красива, че мога да я гледам с часове. И да си мълча. И знам, че ще ме разберат.
 Много мога да изпиша /защото съм бъбрива по принцип/ и всичкото ми се иска да е красиво, но е по-добре да си помълчим и да се опитаме да се чуем така, без думите.

понеделник, 15 септември 2014 г.

Календар за нетърпеливковци

Имаме си в къщи едно голямо нетърпеливковче. Всеки ден ме пита "колко дни остават до рождения ми ден?" И снощи, след емоцията от първия учебен ден, се сетих как аз самата като дете, когато живеех в чужбина и ме беше налегнала носталгията, си отброявах на един календар дните, оставащи ми до завръщането в България. Затова реших да направя за Вая "Календар за нетърпеливковци". Така сама ще вижда колко дни ѝ остават и ще си изживее тръпката от очакването.
Ето как изглежда календара, а днес се наложи да обяснявам защо не е добра идея да си зачертаваш дните и вечер, и сутрин. Голямо, голямо, ама Бръмби. :)


неделя, 6 юли 2014 г.

Софийски средновековен панаир в Боянската църква

В събота и неделя се състоя едно много хубаво мероприятие в Боянската църква - Софийски средновековен панаир. Организатори на това събитие бяха MODVS VIVENDI - средновековното общество в България. По интереса, който предизвика събитието, може да се съди за нуждата на хората да има повече такива мероприятия. Беше пълно с хора, имаше много семейства с деца и цареше много приятна атмосфера.
За съжаление, не бях с фотоапарата и снимките, които направих с телефона са ужасни, но засега толкова. Когато оздравея, пак ще снимам. :)
Ето малко кадри от събитието :
Този човек обясняваше как са били реконструирани костюмите, къде са намерени информация и изображения и от кой точно период са.
Имаше средновековна музика.
 Шикалки, от които се е правело мастило.
Два вида игри. Ето как изглеждат правилата им :


Имаше и стрелба с лък за децата, не съм направила снимки там, но пък тези оръжия бяха много впечатляващи :

Разбира се имаше опънати юрти.
Средновековни семейства.
Но, разбира се, най-атрактивна беше възстановката на битката между българите, предвождани от Борил и латинците от XI в. Интересното в случая беше подробното описание на костюмите 
на войните.

Ние също бяхме с костюми. Е, не всичките, а тези, които имат средновековни рокли. Вярно е, че са от западноевропейското средновековие, а не от българското, но  все пак е спазена епохата. :)


Представена по този образен начин, историята би била много по-разбираема, запомняща се и интересна. Надявам се средновековното общество  в България да има възможността и енергията да организира още такива събития, защото едно от най-слабите звена в образованието до 5-ти клас са именно учебниците по българска история. За по-горните класове все още нямам наблюдения, но едва ли има някакъв качествен скок в начина, по който са написани уроците.








неделя, 6 април 2014 г.

Блубалу, или слончето, което слезе от една тениска и стана любима играчка на едно момиченце

Това е. Тениска, със странно слонче. Купена във Виена преди няколко години за едно малко момиченце. Не моето. Едно друго момиченце. Но моето, след като я видя, се влюби в тази картинка, тениската стана негова любима и я получи. :)
  Носи я, докато тя съвсем не му умаля. И тогава дойде и ме помоли да поканя слончето да заживее отделен живот с нас. Извън тениската. То пък взе, че прие. :)
И ето какъв път извървя:


Поиска си и му дадохме и сърчице. Синичко, но пък блестящо. :)
Ето ги. Вая и Блубалу, новото ни слонче.




вторник, 11 февруари 2014 г.

Малка приказка за белите и черните шапки

Днес си имам гост в блога. Много ми е приятно да представя Мариела Станчева, която е програмист, който пише приказки и майка, която учи децата си как да ползват компютъра и за нещо друго, освен игри и гледане на клипчета в you tube. И тъй като днес е световния ден за безопасен интернет, тя ни дойде на гости с тази нейна приказка, която се надявам да прочетете на децата. Или заедно с децата. Както предпочитате. :)



Малка приказка за белите и черните шапки

Има една такава история за Прометей. Той бил бог, а боговете владеели огъня. Но не го давали на хората - сигурно защото огъня има голяма сила. Обаче един ден те се научили да  го използват. Което показва, че нищо не може да спре хората да овладяват всякакви сили. Обаче и боговете (ако има такива, де) си имали своите притеснения - все пак армиите на хората започнали да подпалват селищата на противника, когато ги завладявали. А иначе и огъня, на който си готвим вкусна храна като излезем на пикник в планината, и този с който изпепеляват цели градове и оставят хората без къщи е все един и същ. Различна е само целта, с която се използва. Същото се случва и с всяко друго откритие, което хората направят. Няма добри и лоши неща. Добри и лоши ги правят хората, в зависимост от това как ги използват.

Така се случило и с информацията. Компютрите дават възможност на хората да обработват огромни количества информация. Но обработката на толкова много информация никак не е проста работа. Трябва да си добре подготвен, за да управляваш собствената си информация и още по-добре подготвен, за да управляваш чуждата. Но не всеки иска да позволи на други хора да управляват неговата информация. И много се старае да не даде възможност на други хора да имат достъп до нея. Е, това  веднага събужда любопитството на любопитковците. Точно като с подаръците преди Коледа. Има хора, които обръщат къщата наопаки за да ги открият. Понякога успяват, понякога не. Зависи колко добре са скрити подаръците. Хората, които претърсват компютрите на другите, за да открият тяхната информация се наричат хакери. Трябва да си доста подготвен, за да получиш достъп до информация, която някой се е опитал да защити. И най-вече трябва да си зададеш въпроса - ще навредя ли на някого като се добера до неговата информация? Например, ако някак си научиш паролата, която използва по-голямата ти сестра, за да влезе в личната си поща, но не я използваш, то няма и да навредиш. Обаче, ако я използваш, за да изпратиш от нейно име и без тя да знае е-мейл до гаджето и го разкараш и тя те разкрие, най-вероятно ще се наложи да се спасяваш от сестринския гняв, скрит при баба си на село.

Това се случва и при големите компютърни системи. Всяка голяма компютърна мрежа е защитена по много и различни начини. Например, за да получиш достъп до нея ти трябва потребителско име и парола. Опазването на личните ти потребителски имена и пароли за достъп до системите които използваш е твоя отговорност. Не трябва да даваш паролите си за достъп на никого - това е първото нещо, което злосторник ще се опита да те примами да му кажеш. Използването на заблуда, за да подлъжеш някого да ти каже сам паролата си се нарича социално инженерство. Винаги се съмнявай, когато някой ти иска паролата, уж за да ти помогне. Паролата не е за да я казваш на някого, а за да я използваш само ти.

Хората, които изграждат системата за сигурност на една компютърна система и тези, които се опитват да проникнат в нея неканени, използват едни и същи знания. Но тези, които я защитават наричат себе си експерти по сигурността, или хакери с бели шапки. А тези, които се опитват да проникнат в нея наричат себе си с различни имена, но останалите хора ги наричат хакери с черни шапки. Нали си спомняш, че най-важният въпрос беше дали ще навредиш на някого, като проникнеш в някоя компютърна система?
Някои черни шапки не искат да вредят на никого, а само да обърнат внимание на други хора върху проблем, който ги вълнува. Например не искат някакъв закон да бъде приет и за това проникват в системата на парламента и оставят навсякъде съобщения за своето несъгласие с този закон. Тези черни шапки наричат себе си хактивисти – хакери, защитаващи обществена кауза. Други черни шапки проникват в компютърните системи на банките и ограбват парите от банковите карти. Това си е престъпление от където и да го погледнеш. Ако някой ограби парите от картата на майка ти може и да останеш без подарък за рождения ден. И даже без парти. И даже без торта. Тези хора причиняват големи неприятности.
Срещу всеки хакер с черна шапка, който се опитва да навреди на някого, стои хакер с бяла шапка, който се опитва да защити компютърните системи. Точно като на война. Оръжията в тази война са знанията за сигурността на компютърните системи. Всеки сам си решава бялата или черната шапка да сложи. А има и такива, които първо са били черни шапки, но са осъзнали, че не искат да вредят и са станали бели шапки. Нали се сещаш - важният въпрос беше - искам ли да вредя? А знанията са си едни и същи.

неделя, 26 януари 2014 г.

Студио за домашни татуировки

Ако навън е студено, мрачно, а на вас ви се играе и сте изчерпали повечето идеи като кукли, легота, петшопи, монстърхайки и други такива, може да си направите собствено домашно тату студио.
Предимства :  не се изисква първоначална инвестиция, няма нужда да мислите и за дизайн на студиото. Единственото, което ви трябва са фулмастери и легло. Също така може да сменяте татусите си всеки ден, ако ви омръзнат.
Недостатъци :  може да се наложи да имате повече от една татуировка, ако имате повече от едно дете или ако личният ви татуист е особено продуктивен. ;)