Малка приказка за белите и черните шапки

Днес си имам гост в блога. Много ми е приятно да представя Мариела Станчева, която е програмист, който пише приказки и майка, която учи децата си как да ползват компютъра и за нещо друго, освен игри и гледане на клипчета в you tube. И тъй като днес е световния ден за безопасен интернет, тя ни дойде на гости с тази нейна приказка, която се надявам да прочетете на децата. Или заедно с децата. Както предпочитате. :)

Малка приказка за белите и черните шапки

Има една такава история за Прометей. Той бил бог, а боговете владеели огъня. Но не го давали на хората - сигурно защото огъня има голяма сила. Обаче един ден те се научили да  го използват. Което показва, че нищо не може да спре хората да овладяват всякакви сили. Обаче и боговете (ако има такива, де) си имали своите притеснения - все пак армиите на хората започнали да подпалват селищата на противника, когато ги завладявали. А иначе и огъня, на който си готвим вкусна храна като излезем на пикник в планината, и този с който изпепеляват цели градове и оставят хората без къщи е все един и същ. Различна е само целта, с която се използва. Същото се случва и с всяко друго откритие, което хората направят. Няма добри и лоши неща. Добри и лоши ги правят хората, в зависимост от това как ги използват.

Така се случило и с информацията. Компютрите дават възможност на хората да обработват огромни количества информация. Но обработката на толкова много информация никак не е проста работа. Трябва да си добре подготвен, за да управляваш собствената си информация и още по-добре подготвен, за да управляваш чуждата. Но не всеки иска да позволи на други хора да управляват неговата информация. И много се старае да не даде възможност на други хора да имат достъп до нея. Е, това  веднага събужда любопитството на любопитковците. Точно като с подаръците преди Коледа. Има хора, които обръщат къщата наопаки за да ги открият. Понякога успяват, понякога не. Зависи колко добре са скрити подаръците. Хората, които претърсват компютрите на другите, за да открият тяхната информация се наричат хакери. Трябва да си доста подготвен, за да получиш достъп до информация, която някой се е опитал да защити. И най-вече трябва да си зададеш въпроса - ще навредя ли на някого като се добера до неговата информация? Например, ако някак си научиш паролата, която използва по-голямата ти сестра, за да влезе в личната си поща, но не я използваш, то няма и да навредиш. Обаче, ако я използваш, за да изпратиш от нейно име и без тя да знае е-мейл до гаджето и го разкараш и тя те разкрие, най-вероятно ще се наложи да се спасяваш от сестринския гняв, скрит при баба си на село.

Това се случва и при големите компютърни системи. Всяка голяма компютърна мрежа е защитена по много и различни начини. Например, за да получиш достъп до нея ти трябва потребителско име и парола. Опазването на личните ти потребителски имена и пароли за достъп до системите които използваш е твоя отговорност. Не трябва да даваш паролите си за достъп на никого - това е първото нещо, което злосторник ще се опита да те примами да му кажеш. Използването на заблуда, за да подлъжеш някого да ти каже сам паролата си се нарича социално инженерство. Винаги се съмнявай, когато някой ти иска паролата, уж за да ти помогне. Паролата не е за да я казваш на някого, а за да я използваш само ти.

Хората, които изграждат системата за сигурност на една компютърна система и тези, които се опитват да проникнат в нея неканени, използват едни и същи знания. Но тези, които я защитават наричат себе си експерти по сигурността, или хакери с бели шапки. А тези, които се опитват да проникнат в нея наричат себе си с различни имена, но останалите хора ги наричат хакери с черни шапки. Нали си спомняш, че най-важният въпрос беше дали ще навредиш на някого, като проникнеш в някоя компютърна система?

Някои черни шапки не искат да вредят на никого, а само да обърнат внимание на други хора върху проблем, който ги вълнува. Например не искат някакъв закон да бъде приет и за това проникват в системата на парламента и оставят навсякъде съобщения за своето несъгласие с този закон. Тези черни шапки наричат себе си хактивисти – хакери, защитаващи обществена кауза. Други черни шапки проникват в компютърните системи на банките и ограбват парите от банковите карти. Това си е престъпление от където и да го погледнеш. Ако някой ограби парите от картата на майка ти може и да останеш без подарък за рождения ден. И даже без парти. И даже без торта. Тези хора причиняват големи неприятности.

Срещу всеки хакер с черна шапка, който се опитва да навреди на някого, стои хакер с бяла шапка, който се опитва да защити компютърните системи. Точно като на война. Оръжията в тази война са знанията за сигурността на компютърните системи. Всеки сам си решава бялата или черната шапка да сложи. А има и такива, които първо са били черни шапки, но са осъзнали, че не искат да вредят и са станали бели шапки. Нали се сещаш - важният въпрос беше - искам ли да вредя? А знанията са си едни и същи.