"Нощта на 16-ти януари"



Поредното представление за възрастни, на което ходихме снощи, беше "Нощта на 16-ти януари" в тетър 'София'. Великолепно направен спектакъл, под режисурата на Пламен Марков и със силната актьорска игра на целия състав, той поставя едни сериозни морално-етични въпроси.
Началото се поставя още във фоайето с подходящите табели, които ни въведоха в атмосферата на съдебната палата. На входа на салона имахме възможност да си вземем билет с номер, чийто край със същия номер се поставя в урна. 12 човека от публиката бяха изтеглени, за да изиграят ролята на съдебни заседатели. Късметлийският билет с номер 222 отведе не кого да е, а Вая на мястото на съдебен заседател номер 3., като най-смела от нашата голяма компания. За нейно съжаление, тя се оказа прекалено малка, така че аз заех мястото ѝ в специално отредената част пред сцената.
И тук започна едно доста инетересно преживяване. Защото от една страна усещането, че почти съм част от спектакъла, ме върна в едни полузабравени години на атмосфера, изпълнена със сценичен прах, декори и интересни съдби, в които влизаш от първо лице. А от друга се почувствах отговорна да следя действието аналитично, за да мога да взема решение дали вярвам или не на свидетелите на процеса.
Спектакълът е построен така, че човек става не просто свидетел на процеса, а в известен смисъл и пряк участник в него, дори и да не е съдебен заседател. Сблъсква се с много сложен морално-етичен въпрос, в който разбира, че нещата не са черно-бели и избира дали да послуша сърцето си или морала и чувството за справедливост.
Страхотен социален експеримент, който би ми било интересно да разбера какви резултати дава. защото на финала всеки един от съдебните заседатели трябва да гласува от свое име с "ДА" или "НЕ" на поставения върпос. Аз лично гласувах така, както не знам дали бих гласувала в живота, ако това не беше сцена и ако знаех, че от гласа ми зависи нещо. Любопитно ми е каква е статистиката и би ми било интересно да разбера има ли разлика (а то вероятно има) в тази статистика в различните държави.
Фактът, че в къщи обсъждахме казуса повече от час, след като свърши спектакъла, означава, че той ни докосна, развълнува, накара ни да мислим и да погледнем в себе си и в собствените си морално-етични или романтични принципи. Това беше много добър опит за децата и аз добих представа коя от тях какво мисли по тема, за която до този момент не съм се сещала да говорим.
"Нощта на 16-ти януари" се играе в театър "София" и аз горещо препоръчвам това представление, а ако сте от късметлиите да станете съдебни заседатели, би пожелавам да се насладите пълноценно на възможността да бъдете част от този съдебен процес.


Коментари