Излизаме от джунглата и навлизаме в открития космос, или краят на един период.

Това е. Момичетата растат. И то много бързо. Нормално. Хем им се радвам много, хем ми е мъчно за бебешорския им период. Но и това е нормално.
Също толкова нормално беше в един момент те да поискат детската стая да стане тийнейджърска. Е, повече го поиска каката. Но Бръмби нямаше нищо против.Тя ще запази детската си къщичка, както и част от играчките си, така че все още не я запращаме в графата на тийновете. Защото си е още бръмбито на семейството. :)
Ето каква стая имаха момичетата. Сега вече мога да я покажа. Отдавна исках, ако трябва да съм честна.


















Само ще добавя, че котката няма да я променяме, а стаята няма да има нищо, ама нищо общо с предишната. Нищо няма да издам, само това, че ще има космос. :)

Коментари

Публикуване на коментар