понеделник, 24 ноември 2014 г.

"Когато искам да мълча"

Наред с хубавите филми, които успяхме да изгледаме тази година на Киномания, с децата бяхме на една чудна премиера. Най-новата книга на изд. "Точица" се казва "Когато искам да мълча" и е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали напоследък. Не само защото е със страхотни илюстрации, дело на художника Крил Златков. Не само защото текстът на Зорница Христова е от онези текстове, които с малко думи ти казват толкова много. Не само защото премиерата беше пълна с толкова усмихнати приятели, че се почувствахме уютно и не искахме да мълчим, а избъбрихме всичките си емоции. Не само, а заради всичко това. И заради още нещо. Нещо, което остана недоизказано, но разбрано. Нещо, което усетихме, а не можахме да формулираме. Нещо, за което се говори там някъде, между буквите, и е нарисувано там някъде, между чертичките, в книгата. Любопитно е колко много може да се каже само с пет изречения и едно мече. Още по-любопитно е да има думи за отсъствието на думи. Тази книга е толкова красива, че мога да я гледам с часове. И да си мълча. И знам, че ще ме разберат.
 Много мога да изпиша /защото съм бъбрива по принцип/ и всичкото ми се иска да е красиво, но е по-добре да си помълчим и да се опитаме да се чуем така, без думите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар