петък, 9 декември 2011 г.

Алтернатива на барбито, или коя е тази Мери Крисмас?

Признавам си, че никога не съм била върл противник на Барби. Най-малкото, защото за мен тази кукла носи романтичния спомен на нещо мечтано, късно придобито и много, много пазено. Да, обаче, моите 'барбита' всъщност бяха едни почти манга стил японски кукли - Джени,  с големи кръгли очи и далеч не толкова сексапилни форми, имитация на известните си съименнички. Затова съвсем естествено в един момент ми дойдоха в повече съвременните барбита. О, само ако знаех, че няколко години по-късно децата ми ще се захласнат по онези наподобяващи порно актриси кукли монстър хай, щях да обявя барбитата за невинни проводници на женствеността в ролевите им игри. Само, че тогава още имах наивистичното желание да предложа нещо стойностно на децата си и в търсене на добра и адекватна алтернатива на Барби, попаднах в нета на куклите Тилда. Скандинавският аналог на американския критерий за красива жена. Тилда са леко закръглени в ханша, нямат гигантски пластмасови гърди, на фона на които талията им изглежда все едно куклата е прекарала тежка липосукция и всъщност изглеждат много мили. Ушиването на една кукла Тилда се оказа и не чак толкова сложно. Е, тук-таме промених правилата. Като напр. им сложих устни. Някак твърде джендър ми се сториха само с очи, като неми същества. Но иначе и без устни ми харесват в пъти повече от Барби.
И така, уших първата ни кукла Тилда. Която се появи около Коледа и естествено носи името Мери. А защо точно това име избрах, ще ви разкажа съвсем набързо. Преди едно много сериозно количество години, в далечната 1985 год. бях дете и попаднах със семейството си в една много далечна държава. По това време в България Коледа не се празнуваше. Имахме си дядо Мраз, който идваше на връх Нова Година. А нашето семейство празнуваше и Бъдни вечер. Но не за това иде реч. А за това, че когато попаднах в тази далечна държава, отвсякъде бях залята с реклами - всякакви- цветни, мигащи, блестящи.....една лавина от листовки, билбордове, реклами по телевизията. И навсякъде имаше торти. Много торти. На които отгоре пишеше "Merry Christmas". Обаче, по онова време, аз не знаех много добре английски и се чудех коя е тази Мери, на която ѝ празнуват рождения ден постоянно и я пишат на всяка торта.
Та.....оттам дойде и името на първата ни коледна тилда - Мери.
Ето я и нея :






Няма коментари:

Публикуване на коментар