петък, 29 юли 2016 г.

"Моля, нарисувай ми овца"

Той : Имаш ли време и желание да  направиш една овца за щерката?
Тя : Разбира се, нали не е за вчера?
Той : Не е.
Тя : Изисквания?
Той : Ами, 1 година...не копчета, ти знаеш. Добра и спокойна да е.

Тя дълго мисли, много дълго. Рисува, три, къса листа. За момент ѝ мина мисълта да скове едно сандъче. Нали знаете, вътре е е овцата. Спи.
Но накрая тя сама се появи. От нищото. Ето такава :
А после се сети защо отдавна пази това памучно якенце на М., при положение, че никой вече няма да го носи. И получи подарък плат за козината.

Овците са спокойни, когато не ги е страх. А не ги е страх от лисиците. Ако са ги вплели в себе си.

Овцата си има сърце. Защото, освен безстрашна, е и много добра.
А В. каза : Мамо, нека не е толкова тъжна, направи я усмихната!





И той каза : Нека я усмихнем малко!
Тя я усмихна толкова, колкото овцата ѝ позволи.




Овцата се оказа любопитна.


И музикална. Дано пее вечер песнички на А., която я получи за рождения си ден. Или може би А. пее на овцата? Кой знае....


Няма коментари:

Публикуване на коментар