Как научих дъщеря ми да чете

 Няма да ви споделям как и кога започна дъщеря ми да чете, как се научи да сричкува, кои буквички запомни първи, не защото това не е важно. Напротив, това са първите стъпки, без които никоя пътечка ни би могла да бъде измината. Но в момента искам да ви разкажа как запалих дъщеря ми по четенето. Как я провокирах да няма търпение да свърши задачките си и да си отвори книжката.

Първо искам да уточня, че всъщност Марена чете. Знам, че много ще попитат „Какво иска повече тази амбициозна майка?”, но истината е, че доскоро тя четеше само след подканяне. Това, което иска амбициозната й майка  е да види онова пламъче в погледа, което те кара да бързаш да свършиш задачките, за да подхванеш книжката. Или да се завираш тайно вечер под одеалото с фенерче в ръка, защото нямаш търпение да разбереш какво става в историята. Или да си взимаш книгата на масата, докато ядеш, защото просто не можеш да я оставиш. Не да чете колкото четат други деца, а да чете, защото е гладна за четене.
Не мога все пак да не споделя, че Марена всяка вечер чете на сестра си. Изчетоха „Фердо мравката”, „Ян Бибиян”, „Моят първи Larrousse на приказките”, „Андерсенови приказки”, всички Франклиновци по няколко пъти и много други книжки.

По принцип прилагах всякакви хитрости, за да я накарам да чете. Четях пред нея /това не е хитрост, просто си четях, но поне тя ме виждаше, че го правя/, давах заниманието за награда: ‘ако си оправиш бързо стаята, ще имаш време за четене’, оставях я да си избира сама книгите в книжарниците или тези, които иска да започне да чете, споделях й разни интересни неща от някои истории. Всичко, което се сещах. Но нищо нямаше достатъчен ефект.

И така до деня, в който разбрах за „Читателската щафета с героите на Роалд Дал” на сайта „Аз чета”. Тя вече беше прочела „Фантастичният господин Фокс”. И, когато й показах сайта, реши да прочете още нещо. Предложих й „Матилда”, която наскоро обсъждахме, защото я има в читанката. Споделих й, че това е единствената книжка, която съм чела като по-малка на Роалд Дал, но с удоволствие бих я препрочела. И така, Марена се зачете в „Матилда” и започна да споделя какво й харесва. Аз, от своя страна реших също да я препрочета. Неусетно превърнахме четенето във вид състезание, в което всяка бърза да прочете повече глави. После ги обсъждахме. Смеехме се, критикувахме лошите, възхищавахме се на добрите...но най-вече имахме усещането за споделено занимание. Видях, че това я запали много повече от самата книга. Не казвам, че книгата не е хубава, напротив. Но за моето несъстезателен-тип-дете се оказа, че да изпревари мама с една глава е голяма мотивация. И така от състезанието между нас, взе че толкова хареса историите, че след „Матилда” прочете на един дъх „Чарли и шоколадовата фабрика” и „Чарли и големия стъклен асансьор”. Само да вметна, че хич не й се давам по темпо, чета си и си я изпреварвам, ако иска да ме догонва, аама-ха! 

Когато Марена разбра, че е 33-тата изпратила формуляр за участие и че името й е публикувано в списъка, се зарадва много. Но, когато видя, че от "Аз чета" са публикували клипче с нейни снимки как чете и от читателския й дневник, се смя от сърце. Особено на онази спящата. И стана един нетърпелив читател. В момента за мен е голям кеф да я наблюдавам как сама си взима книжката /най-често от нощното ми шкафче, хо-хо /, сяда и си чете. После ми споделя. Понякога аз я дразня ‘хехехе, колко смешно става тук...ама няма да ти го кажа, прочети си го сама!’. Понякога тя няма търпение да  сподели ‘чакай, чакай да чуеш това, нищо, че не си стигнала до него’. Понякога аз я  заплашвам ‘да не си посмяла да прочетеш прекалено много, докато ме няма!’. Всичко това действа безотказно. И сега знам, че вървим заедно по пътечката на книжколюбителите и за мен няма по-голямо удоволствие да споделим темпото.

Бас държа, че не можете да познаете коя книга четем паралелно в момента! В края на ноември какво друго да четем, освен „В края на ноември” на Туве Янсон.