Истината за дядо Коледа

Малко след дядо Мраз и доста преди Коледата да стане толкова досадно повтарящ се рефрен, си обещах да пресъздавам и пазя магията на този празник за децата си. Засега се надявам да успявам.
Но тази година разкрих на голямата ми дъщеря истината за  дядо Коледа. Всъщност тя направи така, че да разбере. По един много изобретателен начин.
Още в първи клас някои нейни съученици й бяха споделили, че родителите им са казали, че няма дядо Коледа. Тя ме попита. Аз прецених, че още й е рано да губи тази фантазия и отрекох.
Във втори клас се повтори същата схема. Обясних, че човек вярва толкова дълго, колкото иска и тя реши да иска. Да вярва, иначе винаги е била горе-долу умерена в желанията си към добрия старец.
Тази година ме попита за трети път и аз й казах, че има  дядо Коледа, но с една идея по-некатегоричен тон. Вече бях решила да и призная кой слага подаръците под елхата, защото не исках да се чувства глупаво сред връстниците си. Те сега бързат да пораснат и това си е като леко пренебрежителното 'бебешка работа'.  Попита ме втори път. Нямаше как да водим по-сериозен разговор тогава, защото бяхме на масата трите с по-малката й сестра, а на 5г. мисля, че вярата в тази магия е почти задължителна /доколкото може да бъде задължителна една приказка :)/.
Един ден Марена се върна от училище и ми каза, че са писали писмо до дядо Коледа и тя си е поискала 'финфинфрендс' . Попитах я какво, дамусеневиди, е това и ми бе обяснено, че са някакви пластмасови животинки, интерактивни и т.н. Още на думата 'пластмасови' направих физиономия тип 'за-какво-точно-ти-е-тази-глупост', след което бях застреляна от упор : "Мамо, кажи ми, ама наистина има ли дядо Коледа?". Нямаше как да се измъквам повече, поех си дълбоко дъх и реших, че е дошъл момента. Казах : "Всъщност не точно.Само малките деца имат способността да виждат вълшебните същества около нас - елфи, феи, дядо Коледа, джуджета...когато порастваме, ние губим способността да ги виждаме. Но тъй като това е най-прекрасното нещо на детството, много родители се стараят да поддържат тази магия още известно време. Ние можем да избираме в какво да вярваме и няма нищо лошо да вярваме в магията на Коледа. Да, играчките ги купуват родителите, но дали празника ще ти е вълшебен зависи само от теб." Няма да крия, че и двете бяхме с навлажнени очи. Не разплакани, не.....просто това беше един от онези моменти, в които ти се събира буца в гърлото и ти се разтупква сърцето, но изпитваш и известно спокойствие. За моя изненада Марена изглеждаше някак облекчена сякаш е смъкнала товара на съмнението от плещите си. Усмихна ми се, прегърна ме и каза : "Мамо, благодаря ти, че ми каза." Нямаше как да не я попитам дали е разочарована, интересно ми беше да чуя съвсем неподправеното й чувство, което вероятно ще се запази за цял живот. Тя отговори " Не, в никакъв случай. Аз съм имала много чудесни Коледи, всъщност това е любимият ми празник. И да ти призная, аз нарочно си поисках 'финфинфрендс', защото знаех каква ще е твоята реация и се сетих, че ако подаръка ми го купувате вие, ще се опиташ да ме разубедиш." Малката хитруша ме беше изработила. Браво на нея. :)
Казах й, че все пак може да си изпрати писмото и дядо Коледа ще прецени какво да й донесе, на което тя ми отговори : "Ама, разбира се, че ще го изпратя, не съм си и помисляла да не го пращам. Само дето не искам 'финфинфрендс'. Нека той ми избере подаръка."
Съгласих се, естествено. Но си обещахме да пазим тайната от Ваяна, защото и тя има право на своите години вълшебства.

Няколко дни по-късно, когато им представих тазгодишния коледен календар, Марена каза, че тази Коледа засега й е най-хубавата.