четвъртък, 19 януари 2012 г.

Една детска рисунка, един пингвин или другата употреба на подплънките за сутиен

След опита със слона, Марена се запали по този вид кукли и ми отправи ново предизвикателство. Вдъхновена от филма "Походът на императора", тя реши, че иска да има пингвин.
И веднага ми спретна рисунка.
 Търсейки в къщи подходящи материали за изработката му, попаднах на едни чорапи, които мъжът ми щеше да изхвърли, тъй като не му харесваше материята, от която са направени. И така от един мъжки чорап и чифт подплънки за сутиен се получи този пингвин :

Това е Пин, който в началото беше ръкавична кукла за куклен театър.
Черното на главата, крачетата и човката са направени от една моя блуза.
Марена, обаче реши, че не иска такъв тип кукла, а обемна. И тъй като нямахме под ръка пълнеж, разпорихме една възглавница. :)
Дългата част на чорапа набутахме навътре, но не го зашихме, за да може във всеки един момент, ако му дойде муза на Пин, да се включи в някое домашно представление.

И така, Пин стана един пълничък пингвин, който много смешно пляска с криле, когато е щастлив. :)

3 коментара:

  1. Ехаааааа! Отново ме целна в десятката с това пингвинче..... Довечера ще ти изпратя нещо по този повод...

    ОтговорИзтриване
  2. Иве, ще ти изпратя откъс от една поредица за Пинвинчето Кико, която пишем с децата... Това дойде като следствие на четенето - успях да ги заразя и с писане на историики.

    Тайнствените рибки

    Денят на Кико беше много специален и като казвам специален нямам предвид просто хубав, а наистина вълнуващ. Той се научи да прави дупка в леда и да лови риба, това умение автоматично го правеше доста по-полезен и несравнимо по-горд от предишния ден. Това се казва да растеш с дни – тази привилегия не е достъпна за възрастните и Кико оцени щастието да си дете и непрекъснато да постигаш умения, които да те радват. На лицето му се появи доволна усмивка и с три рибки в ръка отиде при майка си. Влезе гордо в кухнята , сложи улова на масата и се провикна:
    - Ето и нещичко за вечеря!
    Тонът му беше приповдигнат, а изражението на лицето придоби сериозно-тържествен вид, сякаш вършеше нещо съвсем обичайно… Майка му го погледна, усмихна се с доволство и умиление, взе рибките и като реши да се присъедини към театъра на сина си каза:
    - Днес си надминал себе си!
    Двамата се погледнаха и избухнаха в искрен смях. Кико развълнуван разказа за новото си умение, а доволната му майчица направи по чаша рибен чай и извади две захаросани рибки от забранения шкаф с лакомства. Това си беше награда сравнима със златен медал и Кико остана много доволен.
    До вечерта малкото пингвинче вече се беше похвалило на приятелите си . Забеляза как те го поздравих ,като някои естествено му завидяха. Рошавият Нико дори самодоволно заяви:
    -Това не е нищо работа – аз преди една година изкопах дупка и хванах толкова голяма риба, че докато я вадех леда се пропука, целият остров се разтресе и всички пингвини помислиха, че има ледотресение.
    Децата се погледнаха и шумно се разсмяха – никой не вярваше на Рошавият Нико, защото беща му никога не искаше да го вземе с него на брега и нямаше как да го научи да копае дупки. Кико също не повярва, но си спомни как майка му обясни веднъж, че хората, които лъжат не са щастливи и изведнъж му стана малко тъжно за Нико. Погали го по рошавия перчем и каза:
    - Това е чудесно – значи ще можем вече да ловуваме заедно!!!
    Нико се усмихна изненадан и доволен и вероятно тайничко си обеща завинаги да е приятел на Кико.
    Слънцето вече се скриваше зад Големия леден масив когато нашият герой се прибра в къщи и завари топлата вечеря на масата, а родителите му вече седнали го чакаха. Беше мъничко закъснял, но баща му не отправи забележка – напротив. Докато се хранеха и меката рибена каша пълнеше големите пингвински кореми, Кико чу нещо безкрайно приятно:
    - Синко, мисля, че вече ще съм по-спокоен.....Дори да съм болен , няма да се притеснявам за вечерята, защото ти би магъл да помогнеш!!!
    - Всяко умение прави човек по-смел и уверен, а също така и по-добър към останалите! – каза майката на Кико като го погледна нежно и в този момент малкото пингвинче разбра, че никога няма да забрави тези думи. Те бяха едни от онези, които майките казват, за да ти помогнат да се справяш с трудностите в живота. Някои негови приятели наричаха това „досадно родителско бръщолевене”, но Кико бе убеден в ползата на тези думи, защото го караха да се чувства по-силен.
    След вечеря доволното пингвинче изми зъбките си с новата паста от свежи морски водорасли и добре стрит перлен прах. Това беше най-новото изобретение в областта на пингвинската дентална медицина, а за Кико беше важно да е с чисти зъби и свеж дъх. Легна си в студеното легло, издялкано от най-термоустойчивите парчета лед и се зави с любимото одеялце от тюленова кожа.... Затвори очи и му се стори, че неусетно заспа......
    Когато отвори очи чуваше трополенето на съдовете в кухнята, където майка му вършеше обичайните си занимания. Реши да не я прекъсва и тихичко излезе от ледената си къща. Бързо прекоси двора, пресече внимателно улицата и отиде на брега на океана. Естествено там го чакаше неговият приятел – кита.

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубава история, браво на вас! С удоволствие бих прочела и други за Кико.:)

    ОтговорИзтриване