"ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ" или един спектакъл, който тихо и неустено те хваща за гърлото

Освен кукли, хубави места, споделени идеи за отглеждането на децата и интересни книжки искам да представя в този блог и представленията, на които си заслужава да се отиде. Разбира се, всичко, свързано с личното мнение е силно субективно, но аз ще се опитам да се аргументирам.:)

Ето един спектакъл, който с радост бих препоръчала - "Пипи" в театър "София".
 Не просто, защото това класическата, доказала се във времето история за малкото щуро момиче, пълно с идеи и добрини. Не просто, защото това е нов прочит на романа на Астрид Линдгрен. И не просто, защото точно тази героиня дава възможност за много комедиини моменти, с които да позабавляваме децата 1 час.
 Препоръчвам го, защото това е нов тип театър, с който, признавам си до този момент не се бях сблъсквала - "Семеен театър". Прочитът на романа е нов, но в никакъв случай не е опошлен от злободневност. Напротив, точно този нов прочит вкарва един допълнителен план в историята, който е за 'големите'.
И точно този план бавно и неумолимо те хваща за гърлото и напълва очите ти със сълзи към края, карайки те да преосмислиш детския свят. Дори и да си го преосмислял 10 минути преди това, истината за голямото несъотвествие между света на детето и този на възрастния, се стоварва за сетен път, за да напомни с едно дяволито гласче да не забравяш откъде си тръгнал.
В същото време, ако този втори план не е направен добре, децата биха били недоволни от 'прочита'. Всеки, който е отглеждал поне за месец дете на възраст между 3 и 5 год. знае колко те обичат да се променя история, която харесват.:)  Понякога съм се чувствала като изтъркана грамофонна плоча, зациклила само на една приказка. И всеки опит за подмяна на реплика е бил париран с "Нееее, не пише такаааа!!!"
За мен лично един спектакъл се е получил добре, когато в края кара зрителите да продължават да разсъждават за него. Малката ми дъщеря веднага след поклоните дойде пълна с въпроси :
"Мамо, ама Пипи защо остана сама?"
"Защото майка й е ангел, а баща й - негърски крал."
"Неее, защо Томи и Аника я оставиха сама на Коледа? Като знаят, че си няма никой, защо не останаха с нея?"
Тамън бях изтрила сълзите си....и пак ми заседна буца в гърлото.
"Ами, защото сигурно техните мама и татко са ги извикали, за да бъдат с тях на Коледа."
"А тогава защо не поканиха и Пипи, като е сама?"
Айде, още една буца....

 Решението господин Нилсон да не е маймунка, а човек и той да води действието е оригинално и рисковано. Това е плоскост, по която лесно можеш да се подхлъзнеш. Ако не беше добре направено, децата щяха да питат "Ама той защо не е маймунка, а е човек?" Тях не можеш да излъжеш със сложни аналитични разсъждения. Фактът, че дори не го отчетоха като нещо необичайно, значи че са го приели безусловно.
Спектаклите, които по някакъв начин ни трогват са и тези, които бихме гледали пак. И Ваяна, и Марена по различно време след излизането от салона ми казаха, че искат пак да гледат "Пипи".
Което е най-добрата рецензия за едно детско представление. :)

Коментари