четвъртък, 1 март 2012 г.

Баба Марта или как една традиция може да провокира малките човечета да бъдат креативни.

Ето какво ни се случи днес. След традиционните честитки за баба Марта и връзването на мартенички, дойде ред на поредната порция франклиновци. Малката ми дъщеря от няколко дни си седи в къщи и ме кара всеки ден да й чета по няколко книжки от поредицата. Това си остава абсолютния хит в къщи вече няколко години. Днес беше ред на "Франклин поздравява приятелите", в която става въпрос за празника Свети Валентин. Тъй като имаме и книжки, посветени на Хелоуин, на Коледа,  изведнъж Ваяна се сети, че нямало книжка, посветена на мартеничките. Съвсем простичко й казах, че спокойно може да напише тя, за да има и такава.
Без да си давам сметка, че това ще се превърне в една съвсем не простичка задачка. :)
Ваяна така се вдъхнови, че след като измислихме заедно текста, за който използвахме нейната история от престоя в къщи, започна трескаво да рисува. Наистина трескаво, не места даже доста нетърпеливо.






Ето как изглежда нашата книжка :



Според  Ваяна  авторът и художникът стоят много по-високо от заглавието. Защото те са 'измислячите'. :)



Костенурчето Франклин можеше да брои от едно до десет и обратно – от десет до едно.
Знаеше кои са дните от седмицата и имаше календар с всички празници, за които трябваше да приготви нещо.
Беше края на февруари, наближаваше първи март – денят, в който всички си разменяха мартенички.
В училище господин Бухал им разказа легендата за мартеничките – за птичката, която хан Аспарух изпратил да лети към дома с вързано за крачето бяло конче. Белият цвят символизирал победата на прабългарите над византийските войски.. Но, докато летяла, птичката била ранена и кончето се оцветило и  в червено. И така, когато прабългарите видяли птичката, не могли да разберат дали носи вест за победа или за поражение.
От тогава всички си връзват мартенички с усукани бял и червен конец, които се носят за здраве.
А баба Марта става много сърдита, ако някой не си сложи мартеничка и започва да вее с халите и да сипе сняг.
Господин Бухал каза на всичките ученици в понеделник да донесат бяла и червена прежда, за да направят в клас мартенички.Така ще умилостивят баба Марта, за да се усмихва повече и да е слънчево.





Франклин помоли мама Костенурка да му даде бяла и червена прежда и ги сложи в раничката до шкафчето с обувките още в петък. Знаеше, че ако остави тази задачка за неделя вечерта, преди понеделник, може да забрави. А той не искаше да му се разсърди баба Марта. 

 
В понеделник Франклин стана много развълнуван. Почти не беше спал, защото си мислеше как ще направи най-хубавите мартенички, които да подари на мама Костенурка, татко Костенурко и Хариет. Отиде на училище и, разбира се, занесе преждата.





Само че в този ден не правиха мартенички, защото имаше още цели два дни до първи март. А и класът на Франклин имаше много за учене. Трябваше да навакса, заради дървената ваканция. Франклин беше много разочарован. Спеше му се, беше уморен и изведнъж му стана студено. В часът по математика започна да подсмърча, в този по писане се разкашля. После, когато имаха музикален час се разкиха, а най-накаря започна и да хълца.

 
Господин Бухал се обади на мама Костенурка и й каза, че е по-добре Франклин да остане у дома, защото изглежда, че се разболява.





На следващия ден Франклин си остана в къщи. Пиеше чай, хапваше бисквитки и си играеше. Беше забравил за мартеничките и се радваше, че има малко почивка. Излезе с татко Костенурко на двора, за да направят снежен човек, после си разгледа всички книжки. След това си поигра с количките. После пак пи чай и хапна бисквитки.









 На по-следващия ден, обаче, на Франклин вече му беше малко скучно в къщи. Замисли се какво ли правят приятелите му в училище и изведнъж се сети за баба Марта. За жалост, беше забравил да си вземе преждата от шкафчето и сега нямаше с какво да направи мартенички. Реши, че може да нарисува. Опита се да направи хубави мартенички и да ги изреже, но беше толкова разтроен, че те не се получиха такива, каквото си ги представяше. Ядоса се и ги смачка.

 



Вечерта, когато си легна Франклин спа много неспокойно. Сънува най-ужасническия сън, който можеше да се сънува. Баба Марта влезе в стаята му, и го погледна много сърдито, сложила ръце на кръста си. „Защо не ми направи мартенички?” го попита тя.
Франклин се скри на дънотона корубката си, разтрепера се и започна да хъмка. „Хъммм, защото....аз.......забравих.....за....преждата...” притеснено отговори той. Баба Марта така се разлютя и разфуча, че Франклин се изплаши и изтича в спалнята на мама Костенурка и татко Костенурко. 



„Франклин, какво има?” попита мама Костенурка. „Баба Марта ми се разсърди, защото не й направих мартенички” захлипа костенурчето. „Пък аз нямам прежда и няма от какво да ги изработя.”
„Успокой се, Франклин, аз имам още прежда. Ще ти дам, а ако искаш утре ще направим заедно мартенички.” каза мама. 


 
На другия ден Франклин и мама Костенурка направиха чудесни мартенички.
Костенурчето подари мартеничка първо на Хариет, защото много обичаше малката си сестричка. После подари на татко Костенурко и на мама Костенурка.

 
След това направи още мартенички, които прибра в една кутия. Това беше неговият подарък за господин Бухал и всичките му приятели в училище. Кутията сложи на шкафа за обувки, за да не я забрави, когато отиде на училище.
А най-накрая изработи една специална мартеница, която закачи на вратата на стаята си. Това беше мартеницата за баба Марта. Когато дойде, тя щеше да я види, много да я хареса и да се усмихне щастливо. Тогава цялата земя ще се оцвети в слънчева светлина, дърветата ще се разлистят, цветята ще цъфнат, а птичките ще запеят весело.



 
Изведнъж Франклин осъзна, че вече не кашля, не киха, не смърка и дори не хълца. Баба Марта не само се беше усмихнала, ами му беше донесла здраве. Сега той вече не беше болен и нямаше търпение д аотиде на училище, за да подари мартенички на всичките си приятели и на господин Бухал.






Край!

Сега мога само да стискам палци от издателство "Фют"  да не ни изпратят призовка за съд, заради използване на персонаж, чийто авторски права не сме платили. :)

Ето сканиран вариант за разпечатване

7 коментара:

  1. Страхотно е! Ваяна rules :) Мисля, че - напротив, от "Фют" би трябвало да са поласкани.

    ОтговорИзтриване
  2. Браво на вас двете! Чудно е станало!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви!
    Може тази идея да се развие и децата да си напишат техния Франклин - такъв, какъвто им се иска да има.:)

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасно! Браво на мама и на Ваяна!

    ОтговорИзтриване
  5. Аз чак на крайчеца на март попаднах на тази мартенска версия на Франклин. Много ми харесва. Пазете се да не ви я откраднат вместо да ви пратят призовка за нея. ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря!

    Да се пазим, да се пазим...колко може да се опазим.:)

    ОтговорИзтриване
  7. Браво!! Прекрасно! Поздравления и продължавайте с приказките! Ние също обожаваме Франклин и още довечера ще прочета на сина ми "Историята на Франклин и Баба Марта" ! :)
    Мария Мартин

    ОтговорИзтриване