"Грозното патенце" или как една приказка може да бъде разказана красиво

Днес, 21.03, е Международния ден на кукления театър. Едва ли има по-подходящ ден да представя едно представление, което трогна и мен, и децата ми.
"Грозното патенце" на театър "А". Всъщност много красиво направен моноспектакъл.

Историята започва с един непохватен ангел, който не може нито да лети, нито да прави вълшебства и получава последен шанс да се представи добре, като става ангел-хранител на малкото грозно патенце.

Разбира се, гадната /както я нарекоха дъщерите ми /патица е силно разочарована от новоизлюпеното си чедо.

И така 'майката' на грозното патенце се опитва да го подари на някое друго животно в двора. Например на петела...

Или на злото куче....

Докато накрая нежеланото патенце си тръгва и попада в гората, където за малко не бива изядено от лисиците.

И, когато ангелът-хранител се опитва да успокои патенцето, подозирайки, че всъщност се е провалил като пазител....

 

.....се случва чудото и грозното патенце се превръща в красив лебед.

                                                           
Различното в този спектакъл е анимацията, която умело е вплетена в кукленото представление. Много премерена, много точна и най-вече много забавна. Децата се натъжиха, смяха, размислиха и в крайна сметка съжалиха, че е свършило. :) И, макар да не следва стъпка по стъпка оригиналната приказка, това изобщо не направи впечатление на децата, защото всяка хрумка си беше на мястото.
Единственото, което лично на мен ми се иска, е куклата на лебеда да е по-ярка и много по-различна от куклата на патенцето, защото сега промяната не беше достатъчно ефектна. Но и така бих го гледала отново, а най-вече бих го препоръчала на приятели.
А като знам колко трудно е да играеш моноспекатакъл, когато само от теб зависят всички образи, всички промени, всеки детайл на сцената и когато няма колега, на когото да се опреш за подкрепа, мога само да поздравя Юлия Коларова за успешното представление. И да й пожелая "На добър час!". "Юлия с червената коса", както я нарекоха дъшерите ми, която не отказа на нито едно дете да се снима с него след представлението.