Мишокът Мишо, или как любимата, вече умаляла дреха да заживее нов живот.

Отдавна не съм публикувала кукли тук, а по принцип исках да представя всички стари, преди да продължа с новите. А новите се множат. :)
Освен това исках да представя куклите, които правим по детски /и мамини/ рисунки. Както и куклите, които правим от наши любими дрехи. Нали знаете, имаме си дрехи, които по една или друга причина не носим вече /на някои им умаляват, други ги лекьосват, трети, като типични представители на консуматорското общество, просто се затрупват с вещи и някои минават в графата 'демоде'/. Много често куклите са едновременно и по рисунки, и от любими дрехи или материи.
Такъв е например Мишо. Той е любима кукла на Ваяна, тя спи с него и го разнася навсякъде, когато има нужда да гушка нещо любимо. Направен е от любимото й боди, което мога да покажа само облечено на нея самата, защото по онова време, в което го ших, нямах навика да снимам процеса. Та, когато бодито умаля съвсем, го отрязахме и стана потниче. Но и то умаля. Пък нямаше как да го подарим на някое детенце, защото беше с много грозни петънца. Затова реших да направя кукла от него и така да го запазя, защото Ваяна наистина много си го обичаше.
Ето тук се вижда бодито, на девойката вдясно. :)


Нарисувах 'проект'. Мишка. Или.....на каквото там заприлича. Аз не се славя като добър художник.  Ваяна ми подобри рисунката, като я оцвети и й сложи уста. Без нейната намеса нямаше да се получи куклата определено. :)


Ето първоначалният проект. Вярно е, че следваше дословно рисунката, но пък носа му приличаше на ръка.









После пробвахме да е като профил. С по едно око от всяка страна.


Само че и така не ни хареса и решихме да направим компромисен вариант. Устата да е в профил, а очите анфас. Получи се една много симпатична, идиотска мишка.



Коментари

Публикуване на коментар