неделя, 20 май 2012 г.

Театрален и музеен маратон 2

Един ден по-късно, следващото нещо, което посетихме, беше "Спящата красавица" в Младежкия театър. След сърцераздирателно настояване от страна на Ваяна, защото беше поканена от нейна приятелка, която играе самата малка Аврора. Аз лично мислех това представление да го гледаме през юни, а вчера да гледаме още нещо в НАТФИЗ, но не можех да откажа на Ваяна, защото видях, че за нея е важно точно сега да го гледаме. И не само не съжалявам, ами се радвам, защото така ще можем да препоръчаме спектакъла на някое приятелче. :)
Това представление беше много различно от предното. От една страна, заради визията - с много пищни, цветни костюми, шарен и въртящ се декор. От друга, защото е направено по-скоро като мюзикъл, с много песни и танци. Истината е, че този час и половина изобщо не усетихме как мина, защото се потопихме изцяло в едно вълшебство, в което познатата ни почти до клишираност приказка беше пресъздадена с много настроение, ярки и забавни образи много, ама много цветове. По някакъв начин спектакълът изглеждаше като оживяла, красива илюстрация на детска книжка.
Имам само една снимка и за съжаление не можах да снимам приятелката на Ваяна.


Същия ден посетихме още два спектакъла и един концерт, което беше абсолютния максимум за децата.
Второто представление беше от 36-часовия кино и театрален маратон в НАТФИЗ - "Вагабондо", което също е и част от Хартиения фестивал, в учебния куклен театър. Във фоайето бяха изложени част от костюмите от Комедия Дел'арте.
 В това представление участваха студенти от същия клас, който изигра "Конкурсът". Костюмите бяха много подобни на първото, куклите бяха хартиени, а актьорите отново дадоха 100% от себе си. Спектакълът е много забавен, но и много силно сатиричен. Заслужава си да се види от възрастните, макар че Марена накрая отсече:  "Мамо, защо каза, че спектакълът не е за деца, та какво ще разбере един голям от него?" Права е, ако големите разбираха, нямаше да има нужда да бъдат осмивани. :)





Третото, което гледахме вчера, беше танцовият спектакъл "Паралелни светове" на студенти по танцов театър. Много ли ще се повторя, ако кажа, че препоръчвам горещо това представление? :) Не е, защото имам занижени критерии и харесвам всичко, което излезе, а защото просто всичко, което гледахме в тези няколко дни, си заслужава да бъде видяно.
Това, което най-много ме радва е, че въобще се прави танцов театър. Допреди няколко години това изкуство беше като екзотично животно. Много хора бяха чували за него, но никой не го беше виждал. А сега не само се появява, ами се заявява по един категоричен и смел начин. Залата беше препълнена, надявам се това да не е само заради безплатното представление, а да има истински интерес към него.
Децата бяха впечатлени, защото не съм ги водила много на такива представления и им казах, че имат възможността да си представят историята, както когато слушат музика. Танцът, музиката, пантомимата ти дават шанса да си доизмислиш представлението и в този смисъл да станеш част от съз-даването му. В тази връзка не мога да се въздържа и да не спомена две култови реплики на децата. В танц единият танцьор сякаш изписваше думи върху тялото на едно от момичетата и Ваяна каза : "Той сега й прави татуировки". После за момент една от танцьорките танцуваше така, сякаш чеша цялото си тяло и Марена каза : "Тя прави така, защото е алергична към себе си."






След този театрален маратон, попитах Ваяна дали е уморена и тя с най-сериозния си глас ми каза : "Ти шегуваш ли се?!? Няма ли да ходим на музей?"
Е, в нощта на музеите, ако не отиде човек на музей.....разбира се, не и преди да е потанцувал в градинката под съпровода на разстроено пиано. :)

Не посетихме много музеи, нямахме сили за това. Отидохме в Градската галерия, където освен експозицията, слушахмe YOTZOV clarinet sextet, които бяха страхотни.
 Две неща, обаче не ми харесаха в тази галерия - липсата на каквато и да било вентилация и напрежението на една млада уредничка, която ми каза "Вземете веднага това дете и внимавайте с пластиките!". Искаше ми се да я попитам мога ли да го вържа, защото само взимането не е достатъчно. Не я попитах и аз не знам защо, но на въпроса ми проблем ли има, че съм с дете в галерия, тя каза "Знаете ли колко са скъпи тази статуетки, а за един миг могат да се счупят?" Не ми се влизаше в обяснения, че у нас има стъклени пластики, сред които Ваяна е израснала и засега са оцелели, въпреки темпераментния й характер. Както и че можеше да сложат една табела "с деца до тук!!!" и да не водим този тъп спор, който придаде леко нагарчащ вкус на иначе страхотното преживяване. В обши линии, заради такова истерично поведение попорасналите деца не стъпват в музеите. Когато вече бяхме навън и видях едно момченце да влиза на дървено колело от онези, които се бутат с крачета, без педали, си помислих, че въпросната уредничка определено ще има нужда от едно двойно голямо след като приключи Нощта на музеите. :)
Тези деца напр. седяха много дълго време, слушайки мирно. И изобщо не  видях тичащи и беснеещи деца в галерията.
А Ваяна реши да бъде част от експозицията и прекара така гледайки доста време на тои стол :



Вчера ни беше толкова наситен със събития ден, че тази сутрин Ваяна попита "А снощи вечерта защо беше толкова дълга?" :) За днес имах също програма, но сутринта рязко я отмених, защото видях, че момичетата имат нужда да си останат в къщи и да си поиграят. Все пак нямаше да е честно само да ги водя да гледат как другите играят и да не им дам възможността да възпроизведат натрупаните впечатления. Така че днес ни беше един лежерен ден.
Съжалявам за мероприятията, които не успяхме да посетим, сред които са : премиерата на книжката "Дракончето Поли" на Жанет 45,  спектакъла "Елхата" и "Танго" в НАТФИЗ, Алеята на хартиените чудеса, Аржентинско танго в Националната галерия за чуждестранно изкуство.....а сигурно има и още много.
Но това, което ми харесва в този град е, че е наситен със събития и винаги можеш да си избереш 'твоето'.

Няма коментари:

Публикуване на коментар