За първи път попадаме на това мероприятие, но със сигурност няма да ни е последния.
Днес в Южен парк беше страхотно. Не просто, защото Южен парк си е страхотен. И не само защото имаше много семейства с деца с колелета, ролери, тротинетки или весело тичащи по алеите. Страхотен беше, заради ето това събитие.
Всъщност, ако трябва да започна отначало, ще кажа, че ни привлече велошествието, в което много държеше да се включи Ваяна. И така, нарамихме колелото, тротинетката на Марена, куп торби със суитчери, вода и вскякви джунджурии и заедно с баба и дядо отидохме в парка. За съжаление, обаче изпуснахме и двете велошествия, в които можеше да се участва спрямо възрастта си, което предизвика драматичен обрат в нейното настроение. Затова попитахме дали не може да се включи в третото, което е за деца от 7 год. нагоре. А тя е само на 5 и 1/2, но казаха, че може. И тъй като до него имаше почти 2 часа време, решихме да се разходим наоколо.
Точно пред статуята с гълъбите, на чието откриване преди сума ти години съм била като пионерче, имаше построена сцена, на която се представяха различни групи, състави, отделни участници.
От Асоциация Родители можеше да си вземеш карта и да обиколиш "Панаир на възможностите", което са различни организации, групи, клубове, представящи своите занимания. Навсякъде ти дават стикери и при събиране на определен брой, получаваш подарък. Ние си взехме стикери напр. от Българското дружество за защита на птиците, които правеха обиколки на парка с бинокли и търсеха различни птици. От Българска федерация по ориентиране, където Марена трябваше да измине някакъв маршрут с указания, или пък арт клуб "Посестрими в занаята", където ми изработи картичка.
Отделно имаше още една карта, на която се събираха печати от 27 Европейски столици, чийто 'посолства' бяха разположени из целия парк по пейките или скрити някъде. Трябваше да се открият. На мястото на всяка столица ни посрещаше представител от съответната държава и ни казваше "здравей" на съответния език. Не успяхме да обиколим много столици, тъй като тази игра беше определено за по-големи деца, а нямаше как да се разделим.
Междувременно стана време за велошествието, в което искаше да се включи Ваяна. Мислехме, че ще обиколят 1-2 алеи и затова пратихме дядото да тича покрай тях, но скоро той се върна, казвайки, че цялата група е отпрашила и че ще обиколят ЦЕЛИЯ Южен парк.
И тук настана леката паника. Бяхме си пуснали малкото дете с напълно непознати хора да обикаля претрупания от хора парк. Честно казано, аз не се притесних толкова /може да звучи безразсъдно, знам, но винаги гледам да не мисля какво ЛОШО БИ се случило евентуално, а да мисля, какво ХУБАВО се случва реално/. Баба, обаче, е много добра във вкарването във филми. Така че с нейна помощ за момент се панирах : "ами, ако тя е изостанала, защото е най-мъничка и никой не я е забелязал", "ами, ако стои сега на някоя алея и плаче", "а, въобще видя ли я някой от организаторите, защото тя тръгна последна", "ами, ако я открадне някой"....но много бързо изпъдих тези ужасии, защото се сетих, че тя има номер на гърба, който е доста видим. Че с тях тръгнаха няколко батковци и каки със сигнални жилетки и че те ще ги наблюдават. Освен всичко, това е велошествие, не състезание, така че вероятно ще се съобразят с темпото и на по-бавните.
След 45 (!) мин пристигнаха първите участници. Но нашето малко момиченце с розово колело го нямаше. И не се виждаше. Попитах една какичка, която ме успокои, че към Ваяна са прикрепили един батко, който кара само с нея и че са изостанали, защото се е уморила и на стръмното са й изтръпнали ръцете. Милото детенце. Къде го пратихме?!? След няколко минути се зададоха и всички батковци и каката, които ги съпровождаха, я посрещнаха с ръкопляскания. Казаха, че е издържала геройски и е била много страхотна. А аз разбрах, че те не просто са обиколили целия Южен парк, ами са карали по шосето ОКОЛО парка, екскортирани от полицейски коли.
След което Ваяна получи награда - футболна топка и книжка от Асоциация "Родители", като един от 4-мата най-малки участници. Останалите трима бяха момчета. Не че това има голямо значение, но за пореден път си давам сметка колко издържлива и волева може да бъде тази моя малка чудесия!
След това Яя игра футбол, кара още колело, а когато се прибрахме каза, че иска да участва пак в такива мероприятия. А после спа 2 часа. След което отиде отново да кара колело, в училището. Да тренира за следващото велошествие. :)
Искам да кажа, че организацията на днешното мероприятие беше на страхотно ниво. Имаше занимания и забавления за най-различен вкус и темперамент. Всички бяха много усмихнати и почти не видях някой да си хвърля боклука. Беше културно и хубаво.
И специално искам да благодаря на усмихнатите батковци и кака, които се грижиха за моето пораснало човече и са го поощрявали по време на велошествието. Няма как да не обича да кара колело, след такова отношение.
За съжаление, не си взех фотоапарата, защото имах предостатъчно багаж, а и бях доста заета да събирам печати и стикери, и да се притеснявам, за да снимам. Все пак имам няколко снимки от телефона.
Ваяна загрява за велошествието направо на земята, на алеята :) :
Наградения герой :
Ваяна веднага използва топката да седне на нея, за да разгледа книжката :) :
N 34 :
Снимка за спомен :
И прекрасното днешно небе :
Искам пак такова мероприятие, ама по-скоро! :)
Днес в Южен парк беше страхотно. Не просто, защото Южен парк си е страхотен. И не само защото имаше много семейства с деца с колелета, ролери, тротинетки или весело тичащи по алеите. Страхотен беше, заради ето това събитие.
Всъщност, ако трябва да започна отначало, ще кажа, че ни привлече велошествието, в което много държеше да се включи Ваяна. И така, нарамихме колелото, тротинетката на Марена, куп торби със суитчери, вода и вскякви джунджурии и заедно с баба и дядо отидохме в парка. За съжаление, обаче изпуснахме и двете велошествия, в които можеше да се участва спрямо възрастта си, което предизвика драматичен обрат в нейното настроение. Затова попитахме дали не може да се включи в третото, което е за деца от 7 год. нагоре. А тя е само на 5 и 1/2, но казаха, че може. И тъй като до него имаше почти 2 часа време, решихме да се разходим наоколо.
Точно пред статуята с гълъбите, на чието откриване преди сума ти години съм била като пионерче, имаше построена сцена, на която се представяха различни групи, състави, отделни участници.
От Асоциация Родители можеше да си вземеш карта и да обиколиш "Панаир на възможностите", което са различни организации, групи, клубове, представящи своите занимания. Навсякъде ти дават стикери и при събиране на определен брой, получаваш подарък. Ние си взехме стикери напр. от Българското дружество за защита на птиците, които правеха обиколки на парка с бинокли и търсеха различни птици. От Българска федерация по ориентиране, където Марена трябваше да измине някакъв маршрут с указания, или пък арт клуб "Посестрими в занаята", където ми изработи картичка.
Отделно имаше още една карта, на която се събираха печати от 27 Европейски столици, чийто 'посолства' бяха разположени из целия парк по пейките или скрити някъде. Трябваше да се открият. На мястото на всяка столица ни посрещаше представител от съответната държава и ни казваше "здравей" на съответния език. Не успяхме да обиколим много столици, тъй като тази игра беше определено за по-големи деца, а нямаше как да се разделим.
Междувременно стана време за велошествието, в което искаше да се включи Ваяна. Мислехме, че ще обиколят 1-2 алеи и затова пратихме дядото да тича покрай тях, но скоро той се върна, казвайки, че цялата група е отпрашила и че ще обиколят ЦЕЛИЯ Южен парк.
И тук настана леката паника. Бяхме си пуснали малкото дете с напълно непознати хора да обикаля претрупания от хора парк. Честно казано, аз не се притесних толкова /може да звучи безразсъдно, знам, но винаги гледам да не мисля какво ЛОШО БИ се случило евентуално, а да мисля, какво ХУБАВО се случва реално/. Баба, обаче, е много добра във вкарването във филми. Така че с нейна помощ за момент се панирах : "ами, ако тя е изостанала, защото е най-мъничка и никой не я е забелязал", "ами, ако стои сега на някоя алея и плаче", "а, въобще видя ли я някой от организаторите, защото тя тръгна последна", "ами, ако я открадне някой"....но много бързо изпъдих тези ужасии, защото се сетих, че тя има номер на гърба, който е доста видим. Че с тях тръгнаха няколко батковци и каки със сигнални жилетки и че те ще ги наблюдават. Освен всичко, това е велошествие, не състезание, така че вероятно ще се съобразят с темпото и на по-бавните.
След 45 (!) мин пристигнаха първите участници. Но нашето малко момиченце с розово колело го нямаше. И не се виждаше. Попитах една какичка, която ме успокои, че към Ваяна са прикрепили един батко, който кара само с нея и че са изостанали, защото се е уморила и на стръмното са й изтръпнали ръцете. Милото детенце. Къде го пратихме?!? След няколко минути се зададоха и всички батковци и каката, които ги съпровождаха, я посрещнаха с ръкопляскания. Казаха, че е издържала геройски и е била много страхотна. А аз разбрах, че те не просто са обиколили целия Южен парк, ами са карали по шосето ОКОЛО парка, екскортирани от полицейски коли.
След което Ваяна получи награда - футболна топка и книжка от Асоциация "Родители", като един от 4-мата най-малки участници. Останалите трима бяха момчета. Не че това има голямо значение, но за пореден път си давам сметка колко издържлива и волева може да бъде тази моя малка чудесия!
След това Яя игра футбол, кара още колело, а когато се прибрахме каза, че иска да участва пак в такива мероприятия. А после спа 2 часа. След което отиде отново да кара колело, в училището. Да тренира за следващото велошествие. :)
Искам да кажа, че организацията на днешното мероприятие беше на страхотно ниво. Имаше занимания и забавления за най-различен вкус и темперамент. Всички бяха много усмихнати и почти не видях някой да си хвърля боклука. Беше културно и хубаво.
И специално искам да благодаря на усмихнатите батковци и кака, които се грижиха за моето пораснало човече и са го поощрявали по време на велошествието. Няма как да не обича да кара колело, след такова отношение.
За съжаление, не си взех фотоапарата, защото имах предостатъчно багаж, а и бях доста заета да събирам печати и стикери, и да се притеснявам, за да снимам. Все пак имам няколко снимки от телефона.
Ваяна загрява за велошествието направо на земята, на алеята :) :
N 34 :
Коментари
Публикуване на коментар