Тъй като голямата ми дъщеря, Марена, е много по-постоянна в желанията си да се занимава с нещо извънкласно, а малката, Ваяна, постоянно си сменя хобитата, бях решила, че това е то - едното ще задълбава, докато другото ще прескача от идея на идея. То не беше балет, художествена гимнастика, таекуондо, английски в градината....всичко беше изоставяно след няколкомесечно посещение /в най-добрия случай/ с мотива "ама ние само едно и също ли ще правим?!?!? ми на мен ми омръзна". Много хора ми казваха: "тя е малка, ще си избере", но аз като майка на две деца, без да искам, ги сравнявам понякога. И знам, че не е до възраст, до темперамент е. Има деца, които решават да се занимават с нещо, след като внимателно са си съ-преживели идеята в главата и започват новото начинание мотивирани и с мисълта да се развиват. В резултат на което всичките им усилия са съсредоточени в това да се усъвършенстват. Такава е Марена. Тя не цели изява на всяка цена, тя отива на пиано, за да се забавлява и да се учи. И го прави с желание, не й тежи /засега/. На гимнастиката е склонна да направи един елемент повече от необходимото, защото е отишла там да се научи, не да се скатава. И работи сериозно. Но не й пука дали ще излезе на сцена, даже май предпочита да не го прави.
Ваяна, за разлика от кака си, държи да се изяви накрая, а най-добре, ако може още по средата. И много бързо й омръзва да повтаря. Нищо, че така става по-добра. И понеже е чаровна /не, че кака й не е, но не флиртува с чара си/, много бързо успява да скатае така че да я оправдаят. Да, вярно, малка е. Ама и голямата е била малка. Така че виждам, че това е до темперамент и характер, не до възраст.Защото от друга страна, на Ваяна нещата й се получават с повече лекота.
За мен няма проблем Яя да си сменя хобитата, още повече че понякога човек търси дълго, докато намери неговото любимо занимание. Но я виждам, че иска да се занимава с нещо. От известно време, обаче, не предлагах нищо. Оставих я да ходи само на детска. И дойде момента, в който тя реши, че иска да се запише на балет. Е, не просто заради самия балет, а защото това за нея е възможност да се изяви. Даже ми каза : "Искам да играя главна роля! Даже съм съгласна да танцувам черния лебед от "Лебедово езеро", само да съм главна!" Не й лиспва амбиция, чак ме респектира. :) Даже се съгласи, че е нужно дълго време да се репетира. Чух и ще една култова реплика, казана през сълзи : "Защо съм била толкова глупава да се откажа от балета ..." :)
Признавам си, че в началото не й обърнах сериозно внимание, защото реших, че е поредната идея. Но тя започна всеки ден да си пуска диск с подбрани балетни музики, ВСЕКИ ден да ме пита кога ще ходи на балет, даже на няколко пъти стигна и до плач. Което не се беше случвало досега. Да, ама е края на учебната година, откъде да й намеря сега школа, която да посети, при положение, че всички готвят концерти, репетират......Накрая намерих една учителка, която се съгласи да я вземе, защото прие насериозно думите ми, че да кажа на едно петгодишно, че ще ходи на балет чак есента е равносилно да му кажа, че няма да ходи никога. За децата на тази възраст животът е някакси само тук и сега, 'послето' е нещо прекалено неясно. Но можех да я заведа на репетиция чак след 10-тина дни, след като минат концертите.
Никога не съм предполагала, че едно 5-годишно може толкова точно да се ориентира във времето. Не че не ме питаше всеки ден кога става 10.05. Но знаеше точно колко дни детска й предстоят и колко дни почивка, преди да отиде на балет.:) За нетърпеливо човече като Яя това беше истинско изпитание. А за мен беше показателно доколко последователна е в първоначалното си желание. Дали е просто моментна емоция или наистина иска да танцува балет.
И ето че дойде дългоочаквания ден. Трябваше да взема Яя по-рано от детска, за да отидем в една друга детска, където да се запознае с госпожата и да играе балет. Когато отидох да я взема, първите й думи бяха : "Благодаря, мамо, ти не си забравила!" ..... ще каже човек, че аз редовно забравям обещанията си. Но, явно се е страхувала да не се случи или да не се окаже, че съм имала прекалено много работа и не съм успяла. Госпожицата, която ги гледа, каза, че цял ден е говорила за този балет.
Бяхме 20 мин по-рано в градината. Как премина това чакане? Трудно и в много въпроси. :)
Как изглежда госпожата? Не знам, само съм говорила с нея по телефона. Слаба ли е? Дано е слаба. Не знам, но и да е пълна, важното е на какво те учи. А на колко е години? Не знам. А добра ли е? Не знам. Как се казва? Бонка /но не й знам фамилията/. Може ли да й казвам 'госпожо'? Разбира се. Кога ще дойде? След малко.Обади й се, да не ни забрави. Няма, спокойно. Минаха ли 20 минути? Не, само 5. А колко деца ще има в групата? Не знам. А хубав ли е гласът й? По телефона звучеше добре. Дано да е хубав. Дано.......и така 20 минути, като скоростта на задаване на въпроси беше близка до тази, с която тича едно дете на 5 год. :)))
Най-накрая госпожата дойде и ме спаси, защото се оказа, че аз като майка не знам много. Или поне нямах нито един смислен отговор.
Ваяна беше толкова неподправено щастлива, че за момент ми се прииска да съм на нейно място. :) "Ох, най-после, откога го чакам тоя балет." :) Оставих я.
След 1 час, тя беше все така щастлива, показваше шпагати, танцуваше с ветрило, въртеше се.
Малко се разстрои, като разбра, че следващата репетиция ще е чак след 1 седмица, но беше доволна, че ще има следваща репетиция.
Не знам доколко това й хоби ще издържи във времето, но аз виждам колко по-узрели са желанията й, щом е готова да чака и да търпи. Не знам колко постоянна ше бъде в репетирането на едно и също и дали няма да се разочарова трайно, ако не получи главна роля, но поне в момента се оставям напълно тя да ме води на заниманията си, а не да следва някакви мои амбиции.Ще се раздвам, ако се задържи в балета, но и да не го направи, поне съм изпълнила тази й мечта. А това ме прави щастлива. :)
Ваяна, за разлика от кака си, държи да се изяви накрая, а най-добре, ако може още по средата. И много бързо й омръзва да повтаря. Нищо, че така става по-добра. И понеже е чаровна /не, че кака й не е, но не флиртува с чара си/, много бързо успява да скатае така че да я оправдаят. Да, вярно, малка е. Ама и голямата е била малка. Така че виждам, че това е до темперамент и характер, не до възраст.Защото от друга страна, на Ваяна нещата й се получават с повече лекота.
За мен няма проблем Яя да си сменя хобитата, още повече че понякога човек търси дълго, докато намери неговото любимо занимание. Но я виждам, че иска да се занимава с нещо. От известно време, обаче, не предлагах нищо. Оставих я да ходи само на детска. И дойде момента, в който тя реши, че иска да се запише на балет. Е, не просто заради самия балет, а защото това за нея е възможност да се изяви. Даже ми каза : "Искам да играя главна роля! Даже съм съгласна да танцувам черния лебед от "Лебедово езеро", само да съм главна!" Не й лиспва амбиция, чак ме респектира. :) Даже се съгласи, че е нужно дълго време да се репетира. Чух и ще една култова реплика, казана през сълзи : "Защо съм била толкова глупава да се откажа от балета ..." :)
Признавам си, че в началото не й обърнах сериозно внимание, защото реших, че е поредната идея. Но тя започна всеки ден да си пуска диск с подбрани балетни музики, ВСЕКИ ден да ме пита кога ще ходи на балет, даже на няколко пъти стигна и до плач. Което не се беше случвало досега. Да, ама е края на учебната година, откъде да й намеря сега школа, която да посети, при положение, че всички готвят концерти, репетират......Накрая намерих една учителка, която се съгласи да я вземе, защото прие насериозно думите ми, че да кажа на едно петгодишно, че ще ходи на балет чак есента е равносилно да му кажа, че няма да ходи никога. За децата на тази възраст животът е някакси само тук и сега, 'послето' е нещо прекалено неясно. Но можех да я заведа на репетиция чак след 10-тина дни, след като минат концертите.
Никога не съм предполагала, че едно 5-годишно може толкова точно да се ориентира във времето. Не че не ме питаше всеки ден кога става 10.05. Но знаеше точно колко дни детска й предстоят и колко дни почивка, преди да отиде на балет.:) За нетърпеливо човече като Яя това беше истинско изпитание. А за мен беше показателно доколко последователна е в първоначалното си желание. Дали е просто моментна емоция или наистина иска да танцува балет.
И ето че дойде дългоочаквания ден. Трябваше да взема Яя по-рано от детска, за да отидем в една друга детска, където да се запознае с госпожата и да играе балет. Когато отидох да я взема, първите й думи бяха : "Благодаря, мамо, ти не си забравила!" ..... ще каже човек, че аз редовно забравям обещанията си. Но, явно се е страхувала да не се случи или да не се окаже, че съм имала прекалено много работа и не съм успяла. Госпожицата, която ги гледа, каза, че цял ден е говорила за този балет.
Бяхме 20 мин по-рано в градината. Как премина това чакане? Трудно и в много въпроси. :)
Как изглежда госпожата? Не знам, само съм говорила с нея по телефона. Слаба ли е? Дано е слаба. Не знам, но и да е пълна, важното е на какво те учи. А на колко е години? Не знам. А добра ли е? Не знам. Как се казва? Бонка /но не й знам фамилията/. Може ли да й казвам 'госпожо'? Разбира се. Кога ще дойде? След малко.Обади й се, да не ни забрави. Няма, спокойно. Минаха ли 20 минути? Не, само 5. А колко деца ще има в групата? Не знам. А хубав ли е гласът й? По телефона звучеше добре. Дано да е хубав. Дано.......и така 20 минути, като скоростта на задаване на въпроси беше близка до тази, с която тича едно дете на 5 год. :)))
Най-накрая госпожата дойде и ме спаси, защото се оказа, че аз като майка не знам много. Или поне нямах нито един смислен отговор.
Ваяна беше толкова неподправено щастлива, че за момент ми се прииска да съм на нейно място. :) "Ох, най-после, откога го чакам тоя балет." :) Оставих я.
След 1 час, тя беше все така щастлива, показваше шпагати, танцуваше с ветрило, въртеше се.
Малко се разстрои, като разбра, че следващата репетиция ще е чак след 1 седмица, но беше доволна, че ще има следваща репетиция.
Не знам доколко това й хоби ще издържи във времето, но аз виждам колко по-узрели са желанията й, щом е готова да чака и да търпи. Не знам колко постоянна ше бъде в репетирането на едно и също и дали няма да се разочарова трайно, ако не получи главна роля, но поне в момента се оставям напълно тя да ме води на заниманията си, а не да следва някакви мои амбиции.Ще се раздвам, ако се задържи в балета, но и да не го направи, поне съм изпълнила тази й мечта. А това ме прави щастлива. :)
Коментари
Публикуване на коментар