петък, 18 май 2012 г.

"Приказка за пианата"

Имало някога един град от пиана. Този град бил умело вплетен в живота на хората, той бил един паралелен град в града.  В него живеели стотици пиана, кое от кое по-звучно и красиво. Черни, кафяви, бели....с лъскави клавиши и опънати струни. В началото тези пиана били млади и горди, никое от тях не предполагало, че може да остарее. Свирели наперено и със самочувствие.
Постепенно, обаче, някои от тях започнали да застаряват. Никой не свирел на тях и те се омърлушили. Били оставени в мазета, тавани, стари и необитаеми къщи или стояли по средата на стаите, чувайки мърморенето на хората "това пиано само пречи, кога ще го махнем от тук?" Сред пианата се понесъл слух, че ще бъдат използвани за подпалки. Уплашени, те създали "Движение на увехналите пиана". Решили да се поизправят и да покажат на хората, че още има нужда от тях. И така се родила идеята за инсталация на открито. Когато, обаче, обявили местата за участие, се оказало, че само 11 от тях се осмелили да се включат. Другите смятали, че ще изглеждат смешно. Тези 11 пиана станали една от най-красивите атракции в дните на техния живот на открито. Търсенето им било забавно, съпоставянето им с обектите, пред които били инсталирани, карало хората да обърнат още по-голямо внимание на въпросните обекти, а изкарването на мелодия от пианата били истинско предизвикателство. И, разбира се, най-много им се радвали децата. Те сядали на тях, свирели, катерели се, завирали се под тях, фантазирали, учели се на търпение, докато чакат да дойде техния ред или на партньорство, когато сядали по няколко пред пианото. Разбира се, чули се и реплики като "как може такова нещо? та това е гавра с инструмента". Няма как без такива оценки. Хората са различни, с различно светоусещане. Но какво друго можели да направят тези пиана, освен да доставят миг на радост и да станат част от градския пейзаж? При това една много красива част. Чули се и други реплики "защо не ги оставят за постоянно? толкова са хубави.."
Засега все още не знаем какъв ще бъде живота на пианата след тази инсталация, но докато нея я има, ви препоръчвам горещо да я посетите.
А какво станало с града ли? Ами градът на пианата все още си го има. Той е тук,около нас. И постоянно се разраства. Огледайте се.


Тази приказка е вдъхновена от инсталацията на 11 пиана в София, което е част от Софийски музикален фестивал 2012.

А ето и една фейска мелодия, която изсвириха Макка и Яя : фейска мелодия

2 коментара:

  1. Пианата са прекрасни, а да слушаш изпълнения на тях е неповторимо изживяване. Пианото в подлеза на СУ е почти нонстоп в концертни изпълнения. Приказно!

    ОтговорИзтриване
  2. Така е, снощи имахме възможността да слушаме класическа музика на раздрънкано пиано и беше много интересно. Различно. Освобождаващо. Яя се разтанцува даже.:)
    В подлеза свирят наистина умеещи, което създава една прекрасна атмосфера на мястото. :)

    ОтговорИзтриване