Хартиена мозайка

Ето една идея, която може да бъде осъществена в дните, в които се налага да си останем в къщи за по-дълго време.
Правили сме я с Марена преди 4 години, когато тя беше на 6 год. Тъй като Макка се очертаваше като абсолютен миниатюрист, плашещ се понякога от мащабите, реших да отправя към нея едно предизвикателство. Да направим нещо наистина голямо. Но, за да не й дойде размера стряскащ, това голямо нещо да бъде съставено от дребни детайли, където, знаех, тя се чувства в свои води. Затова първото, което направихме, беше да нарежем една опаковачна хартия на малки квадратчета, от които да съставим хартиена мозайка.

След което предложих на Макка да нарисува един слон, който не съм снимала, когато беше само  рисунка. И започна дългото лепене на хартийки.

Като казвам "дълго", разбирайте ДЪЛГО. Цалостно направата на тази мозайка ни отне може би повече от седмица, защото по-голямата част си я направи Макка сама. Аз поемах предимно щафетата, когато тя се умореше и искаше да играем на "аз-ти-подавам-листчето-и-блея-а-ти-лепиш". :)

Накрая се получи един много симпатичен слон, който получи и килимче на гърба + преждени контурчета.

След почти тригодишно стоене на стената, установихме, че някои листчета са склонни към разлепване и решихме да го запазим като го рамкираме. Така че Слонът вече стои с цялата си достолепност, запазен под стъкло и с красива рамка. Е, понеже, е като "слонът, моя приятел" позволява да му закачим пране на рамката. :) И си общува с един миниатюрен жираф, изработен от Макка в Плейцентър "Приятели" с Еми.
Ето го слонът в завършен вид и с нов аранжимент :

Сега обмислям идеята дали подобен проект е осъществим с малката ми дъщеря, която е по мащабните неща, но лепенето на малки непокорни листчета едва ли ще я въодушеви. :)