Поредният зареден с емоции и идеи ден, или как да разтеглим съботата.

Днешният ден с нищо не показваше, че ще стане толкова наситен откъм събития. Започна лежерно с една чиния пържени филийки и купичка домашно правено кисело мляко. Затъркаля се в спиците, когато Марена, баща й и едни приятели слязоха до детския отдел на Столична Библиотека с колелетата, а ние с Ваяна се придвижихме традиционно припявайки си в колата. Спря за момент на маратона по творческо писане за деца с Жюстин Томс. Спря, защото въпреки думичката "маратон" в библиотеката сякаш времето бе застинало и не смееше да обезпокои децата, които творяха спокойно. Първо писаха стихове с думи без смисъл.
А после си ги илюстрираха.
 Някои си написаха и превод:
После децата получиха задача да нарисуват на лист с много кръгчета каквото поискат, така че да оправдаят кръгчетата. Пръснати из целия детски отдел.
След това трябваше да напишат кръгла приказка, като използват в нея  за персонажи или елементи всички изрисувани кръгчета.
Приказката на Марена :
"Отегчената девятка"
Един ден цифрата 9 дотолкова се отегчила, че вече смятала че е едно глупаво нищо.
Слънцето почнало да й се присмива, рибата от малкото басейнче почнала да я пръска със студена вода. Цветето в градината на вечно разсърдения господин, почнало да се плезина отегчената девятка, детето, което всеки ден идвало да дразни цифрата, този път дошло и я изгонило далеч от тук.
Милата девятка почнала да се скита като бездомно куче, тя не познавала тази местност и не знаела накъде да тръгне.
Докато вървяла, тя срещнала едно самотно врабче, което също като нея се скиталопо света. То се запознало с нея, казало й, че се казва Тити. А девятката му казала, че името й е Девет. И така двамата станали приятели. Тръгнали да пътешестват.
По пътя си срещнали един зъл трол, но той не им обърнал внимание. Срещнали една весела гъсеничка, която вместо да им каже "добър ден", тя само се усмихвала. Врабчето изяло една гнила круша, в която имало червей, а девятката изяла един хубав ананас.
После те видяли една красива роза и девятката тъкмо да я откъсне и се убола. А розата започнала да се извинява, че я е наранила.
Когато те свършили пътешествието, отегчената девятка вече била най-щастливата цифра в света.

А междувременно похапваха приготвения от Жюстин Томс сладкиш. :)
Изгубилите търпение се потъркаляха сред книгите.
След маратона по творческо писане, денят ни се застоя на Славейков, откъдето си тръгнахме с една торба книжки и ни отведе до една близка супаджийница, където похапнахме вкусни супички.
А после ни изстреля право в Борисовата градина, където се разхладихме за малко. 
Насладихме се на лилите.
И се запознахме с един воден охлюв, който после върнахме в естествената му среда.
След което този ден отново се преплете в спиците на колелетата, които изминаха следния маршрут - Босрисовата Градина-Ловен парк-Южен парк-у дома.
И доведе в къщи едни уморени, но волеви момичета. А после, вместо да спре и да се отърколи небрежно със залеза, предлагайки една мързелива вечер, ни запокити в Art Space до НДК, където  Мариета Недкова в работилницата за плъсти ни показа как да си направим красиво пано от непредена вълна. Което пък от своя страна се оказа едно трудоемко, но доста интересно занимание.

Ето готовите пана. На Ваяна :
На Дария :
































 И на Марена :
































  А на финала вечерта
ни поднесе преживяването, което може би е най-любимото на децата - гости с
преспиване. Така че докато аз пиша тук, три момичета спят сладък сън, след като бяха индиански вождове, африкански жрици и индийски лечителки, благодарение на шкафа с костюми. :) И тъй като се оказа, че междувременно този ден, тъй дълъг и интересен, се е
 изнизал по терлици, без дори да каже 'лека
нощ', мисля аз да го кажа от негово име :

 "Лека нощ!"

Коментари