четвъртък, 19 юли 2012 г.

Цвети. The Dog.

След мишката и котката, дойде ред на кучето. В началото, разбира се, си нямаше име. Имаше си само рисунка, платове, копчета, ножичка и всякаки други кинкалерийки. За основа на кучето използвах един хавлиен плат, който бях разрязала наполовина, за да направя 2 кърпи от него и стоя така около 2 год. С което платът сам реши, че явно няма да бъде кърпи. За петната на кучето взех една домашна рокля на баба, която по този начин продължи да ми напомня за нея и съм сигурна, че моята креативна баба отнякъде ми се радва, защото тя обичаше да използва нещата не по предназначение. Очите - естествено копчета, ама стари, с история и дух. С които съм играла хиляди пъти в знойните жеги през лятото, когато бях дете и не биваше да излизам, за да не се препека на слънцето. Ето как изглеждаше кучето, когато беше основно идея :
В общи линии се получи едно доста романтично куче, с всичките тези стари вещи, от които беше съставено. Децата го кръстиха  Цвети, заради цветята по петната и най-вече, защото има едно цвете точно на върха на носа. И решиха, че е женско :
Първата, която се запозна с Цвети, беше Аржи, която с типичният си котешки маниер, легна върху кучето. Защото тя винаги сяда или ляга в непознатите за нея личности, като по този начин има усешането, че ги контролира. В нейният случай това беше нагледна демонстрация на израза "дръж приятелите си близо, а враговете си - още по-близо". :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар