събота, 11 август 2012 г.

Нашите седем дни море, ден трети

To eat, or not to eat.
Новият ни приятел.
Пред облаците да поседнем, с усмивка да погледнем. В бар "Кораба", където благосклонно ми разрешиха да експериментирам с новата си фотографска страст.:)
Пилешката песен в тоалетната.

А нашето малко пиле рисува ... пиле.
И не било пиле, ами златна кокошка, хваната в мига на снасяне на златното яйце. Пардон, извинете! :)
Пък голямото пиле мечтае. Винаги, когато може.
Портрет на тати. :)
Да хванеш небето във третото огледало,
ще можеш, когато
сърцето ти детско, събрало
в едно и голямата радост,
и безмерната мъка,
напусне твоето тяло за кратко,
заспало тъй сладко, сладко.
Когато направи три обиколки на Земята
и пет полета до Луната.
Когато научи що е то Грешка
и Прошката облече в цветна дрешка.
Когато научи се смело да дава,
не само на тоз, който го заслужава.
Когато учтиво с усмивка посреща
даже грозните думи насреща.
Тогава и само тогава,
завръщайки се в съня от
далечна дъбрава,
ще може да стигне, където
във третото огледало се намира небето.
Разпилени нежности.
На такова място не можеш да не мечтаеш, загледан в безкрая син.
Хвърчилото, което се заигра с птиците и никога не се върна.
Много ми се искаше да изтрия фона с тази пошлост, но дори и да го изтрия от снимката, той е там. С всичката простотия, мърсотия, грандоманщина и кич. За жалост, колкото и да ми харесва нашето море, то никога повече няма да бъде онова уютно местенце, което помня. И това не е поредния плач по миналото, защото на мен лично годините "преди" не ми липсват. Липсват ми чистотата, красотата, естетиката и хармонията. И тогава ми лиспваха, защото мащабните соц-сгради са всичко друго, но не и естетични и в хармония с природата. Просто не бяха изцвъкани навсякъде. Може би е било въпрос на време. Кой знае....знам само, че не всеки заслужава да има свободата да разполага с пространството.
Петурата на чадъра, постепенно останала сама.


Полетът на небето.
И загледаното в безкрая момиченце.
По ръба на облака се търкулна диханието на слънцето.
По скалите към незабравеното минало.
И по пътеката към припомнените спомени.

В стъпките по пясъка има Танц. Преходност. Виталност. Анонимност.



Той и Те.




Няма коментари:

Публикуване на коментар