Една неделя през октомври.

Не тази, не и предната, но една неделя през октомври, докато си мислехме, че събирме последните топли лъчи на слънцето, а всъщност те бяха поредните, и докато Яя рисуваше своя проект за царица, в малката й, но много умна глава се роди една мисъл.

Но преди да ви кажа мисълта, че ви опиша какво видях. Първо една много мъничка човечка, с големи идеи.

Достатъчно големи, за да й дадат смелостта да стане горска царица, независимо от липсата на царско потекло или може би, въпреки това.

Тя си намери трон и подходящ жезъл и независимо от строгия си вид, царстваше доста справедливо и дори, бих казала, леко снизходително, но при все това със сериозно достойнство.

 Поданиците й се надпреварваха да й носят дарове, защото я харесваха, а и защото имаха големи очаквания към царуването й, предвид завидната лекота, с която тя пое управлението.

Тя посрещаше всеки с достолепие, но и с нужното внимамние, така че никой не се почувства пренебрегнат или недооценен, в което именно се състоеше нейната мъдрост и царственост.

В края на царуванто си Нейно Величество предаде на своята секретарка по телефона един много важен указ, който можеше да промени живота на поданиците й, ако те бяха достатъчно умни да го приложат, защтото самата тя нямаше никакво намерение да им го налага насилствено, въпреки статута му на указ.

Този указ, тази крилата мисъл на нейното управление гласеше следното : "Неделите са, за да си лежиш упорито!". Това ще рече, че ако лежането нещо не ти се получава съвсем, наложително е да положиш усилия, да се постараеш да си лежиш и че е крайно недостатъчно, ако просто си лежиш или пък си лежиш мързеливо. Упорството трябва да съпътства твота почивка, ако искаш тя изобшо да съществува. Защото, ако си достатъчно упорит и се постараеш да си лежиш в неделята, скоро това ще стане твое добре развито умение и няма да се налага да си толкова упорит, защото ще го правиш с лекота.
И така, мисълта, която може да промени живота ни е "неделите са, за да си лежиш упорито!".:)