понеделник, 22 октомври 2012 г.

Recycle, или как да съживим старите боти

Тези боти няколко пъти стигаха до вратата, за да бъдат изхвърлени. И точно толкова пъти се връщаха Не можах да ги хвърля. Не заради сантиментални спомени, нито пък защото са ми любими. Всъщност даже съм ги носила много малко. Просто бяха здрави, ако не броим ужасно обелената изкуствена кожа. А напоследък все повече имам проблем с изхвърлянето на здрави, но 'уж' непотребни неща. Пиша 'уж', защото всяка вещ може рязко да смени предназначението си и да стане нещо друго, с което да се удължи живота й. И, с което да се отдалечим с една мъничка крачица от унищожаването на планетата ни, заривайки я с буклуците си.
Затова ботите живяха в къщи известно време с много неустановен статут. Докато днес, обличайки се в розово и установявайки, че нямам подходящи розови обувки за този сезон, не си казах, че е крайно време ботите да бъдат променени. Не си го казах веднага, разбира се. Първосигнално реших да си купя нови обувки, какъв по-удачен повод от липсата на точно тези, с които 'ансабълчето' ми би било завършено. Следващото, което си представих е как се давя в морето от обувки, с което се опитвам да залея гардероба и реших, че е крайно време да спра.
Затова ми хрумна да купя някакво пуловерче, с което да апликирам ботите. Признавам, че първоначално идеята ми беше да купя една дузина пулверчета в различни цветове и да лепна едно велкро на обувките, с което да си набавя за всеки тоалет подходящите боти. Но се отказах от идеята, защото велкрото щеше да направи обувките доста грубовати. Затова се спрях само на една жилетка. От секъндхенд, разбира се. Иначе какъв recycle би било това. :) Цената й беше 2.50 лв.
Купих и лепило, моментно. За 3.50 лв.
И след като ортязах предната част, се оказа, че тя много добре пасва на кройката на ботите. Късмет. И Вселената е с мен. :) Залепих я внимателно по края.
След което им приших един ширит, който имам мнооого отдавна, подарък.
И така, ако сметнем инвестицията, обновяването на тези боти ми струваше точно 6 лв..При това с лепилото могат да се направят още сума ти неща, защото на практика отиде много малко количество Но пък удоволствието да нося нещо, което сама съм си направила няма цена.:)

Дори успях да ги разходя в една книжарница. :)


2 коментара: