Нашите седем дни на море, ден пети.

    Животът е прекрасен.

Дори да си обърнал гръб на рибите.

Можеш да си направиш капан за морски спомени. И да си ги пускаш в студените зимни дни.

Или да пиеш домашна лимонада с три сламки.

Можеш да мечтаеш в тюркоазено.

        Или в раирано.

        Можеш да бъдеш риба.

Или да се слееш с вълните, докато галят пясъка.

  Животът през лятото е два цвята.

  И е прекрасен. Защото можеш да бъдеш принцеса с боси крака и жълт трон.

   И, защото цялото море е твое. И парчето небе - също.

      Можеш да летиш с рибите.

     Или да сънуваш морски приказки през деня.

Или да бъдеш част от песента на птиците.

       И  да си капитан на собствения си живот.

          Животът е прекрасен.

 

     Защото лятото ти се побира в погледа на едно дете.

       И на още едно.

   Животът е прекрасен, защото можеш да седиш и да гледаш натам, накъдето искаш.

    Дори, когато лятото се е свило в онова ъгълче на очите ти, което много често е влажно.

      Но винаги носи кофичка и лопатки.

Даже, когато си мисли, че е пораснало и вече не си играе.

Защото лятото винаги си играе.

Понякога си мисли, че е морска нимфа.

А понякога се натъжава.

Но винаги, когато в едно изречение има думи като море и слънце, то е красиво.

Животът е прекрасен. Защото можеш да побереш в шепата си смисъла.

Можеш да бъдеш свободен.

Или смел, дори при удължаването на сенките.

Лятото е онова време, в което дори тишината е звънка.

И дори да си тръгваш от него, винаги си готов да се върнеш отново.

Даже се връщаш.

Дори, когато по пътя си срещаш разрухата.

Животът е прекрасен. Защото е кратък. Защото си има лято.