понеделник, 13 август 2012 г.

Нашите седем дни на море, ден пети.

    Животът е прекрасен.

Дори да си обърнал гръб на рибите.
Можеш да си направиш капан за морски спомени. И да си ги пускаш в студените зимни дни.
Или да пиеш домашна лимонада с три сламки.

Можеш да мечтаеш в тюркоазено.


        Или в раирано.
        Можеш да бъдеш риба.
Или да се слееш с вълните, докато галят пясъка.
  Животът през лятото е два цвята.
  И е прекрасен. Защото можеш да бъдеш принцеса с боси крака и жълт трон.
   И, защото цялото море е твое. И парчето небе - също.
      Можеш да летиш с рибите.
     Или да сънуваш морски приказки през деня.

Или да бъдеш част от песента на птиците.
       И  да си капитан на собствения си живот.
          Животът е прекрасен.
     Защото лятото ти се побира в погледа на едно дете.


       И на още едно.
   Животът е прекрасен, защото можеш да седиш и да гледаш натам, накъдето искаш.

    Дори, когато лятото се е свило в онова ъгълче на очите ти, което много често е влажно.


      Но винаги носи кофичка и лопатки.
Даже, когато си мисли, че е пораснало и вече не си играе.
Защото лятото винаги си играе.

Понякога си мисли, че е морска нимфа.
А понякога се натъжава.
Но винаги, когато в едно изречение има думи като море и слънце, то е красиво.
Животът е прекрасен. Защото можеш да побереш в шепата си смисъла.
Можеш да бъдеш свободен.
Или смел, дори при удължаването на сенките.
Лятото е онова време, в което дори тишината е звънка.

И дори да си тръгваш от него, винаги си готов да се върнеш отново.
Даже се връщаш.
Дори, когато по пътя си срещаш разрухата.
Животът е прекрасен. Защото е кратък. Защото си има лято. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар