вторник, 17 януари 2012 г.

Слонът Зета или началото на визуализираните детски рисунки

Ето как се роди идеята да правя кукли по рисунки на децата ми. Един ден Марена ми нарисува един слон и ме попита мога ли да й го направя на кукла. Не виждах какво може да ме спре, освен доза мързел, а що се отнася до деца и идеи, такъв не ми се намира.:)
Ето рисунката на Марена, на която тя много подробно ми направи скици как да му скроя ушите /за един слон те са много важен орган/:
Един стар летен потник, едно парче трико и две леви /по онова време/ ръце сътвориха следното чудо на природата :
Реших, че така и така е слон, така и така е грозен, нека поне да има терапевтичен ефект и го напълних с ориз. Хем да си тежи на мястото, хем да е с един недолюбван пълнеж. Тогава Марена мразеше ориз и си мислех, че ако слонът й е пълен с този продукт, току виж го заобичала.
Марена ориз прояде 4 години по-късно, в което слонът нямаше никакво участие. Но затова пък, той така и не стъпи на крака, поради внушителната си тежест.
Мъжът ми се пошегува, че приличал на риба-меч с крачка, но Марена много го обикна. Кръсти го Зета и колкото и да е невероятно и досега спи с него. Е, и с още около десетина играчки /повечето домашно производство/, но все пак има достатъчно богат избор и ако не го харесваше, досега да го е каширала някъде. Най-смещни са със сестра й, когато го возят в каручка, понеже бил твърде дебел да ходи сам.:)







1 коментар: