Слонът Зета или началото на визуализираните детски рисунки

Ето как се роди идеята да правя кукли по рисунки на децата ми. Един ден Марена ми нарисува един слон и ме попита мога ли да й го направя на кукла. Не виждах какво може да ме спре, освен доза мързел, а що се отнася до деца и идеи, такъв не ми се намира.:)
Ето рисунката на Марена, на която тя много подробно ми направи скици как да му скроя ушите /за един слон те са много важен орган/:
Един стар летен потник, едно парче трико и две леви /по онова време/ ръце сътвориха следното чудо на природата :
Реших, че така и така е слон, така и така е грозен, нека поне да има терапевтичен ефект и го напълних с ориз. Хем да си тежи на мястото, хем да е с един недолюбван пълнеж. Тогава Марена мразеше ориз и си мислех, че ако слонът й е пълен с този продукт, току виж го заобичала.
Марена ориз прояде 4 години по-късно, в което слонът нямаше никакво участие. Но затова пък, той така и не стъпи на крака, поради внушителната си тежест.
Мъжът ми се пошегува, че приличал на риба-меч с крачка, но Марена много го обикна. Кръсти го Зета и колкото и да е невероятно и досега спи с него. Е, и с още около десетина играчки /повечето домашно производство/, но все пак има достатъчно богат избор и ако не го харесваше, досега да го е каширала някъде. Най-смещни са със сестра й, когато го возят в каручка, понеже бил твърде дебел да ходи сам.:)







Коментари

Публикуване на коментар