събота, 24 март 2012 г.

Мишокът Мишо, или как любимата, вече умаляла дреха да заживее нов живот.

Отдавна не съм публикувала кукли тук, а по принцип исках да представя всички стари, преди да продължа с новите. А новите се множат. :)
Освен това исках да представя куклите, които правим по детски /и мамини/ рисунки. Както и куклите, които правим от наши любими дрехи. Нали знаете, имаме си дрехи, които по една или друга причина не носим вече /на някои им умаляват, други ги лекьосват, трети, като типични представители на консуматорското общество, просто се затрупват с вещи и някои минават в графата 'демоде'/. Много често куклите са едновременно и по рисунки, и от любими дрехи или материи.
Такъв е например Мишо. Той е любима кукла на Ваяна, тя спи с него и го разнася навсякъде, когато има нужда да гушка нещо любимо. Направен е от любимото й боди, което мога да покажа само облечено на нея самата, защото по онова време, в което го ших, нямах навика да снимам процеса. Та, когато бодито умаля съвсем, го отрязахме и стана потниче. Но и то умаля. Пък нямаше как да го подарим на някое детенце, защото беше с много грозни петънца. Затова реших да направя кукла от него и така да го запазя, защото Ваяна наистина много си го обичаше.
Ето тук се вижда бодито, на девойката вдясно. :)


Нарисувах 'проект'. Мишка. Или.....на каквото там заприлича. Аз не се славя като добър художник.  Ваяна ми подобри рисунката, като я оцвети и й сложи уста. Без нейната намеса нямаше да се получи куклата определено. :)


Ето първоначалният проект. Вярно е, че следваше дословно рисунката, но пък носа му приличаше на ръка.









После пробвахме да е като профил. С по едно око от всяка страна.


Само че и така не ни хареса и решихме да направим компромисен вариант. Устата да е в профил, а очите анфас. Получи се една много симпатична, идиотска мишка.



сряда, 21 март 2012 г.

"Грозното патенце" или как една приказка може да бъде разказана красиво


Днес, 21.03, е Международния ден на кукления театър. Едва ли има по-подходящ ден да представя едно представление, което трогна и мен, и децата ми.
"Грозното патенце" на театър "А". Всъщност много красиво направен моноспектакъл.
Историята започва с един непохватен ангел, който не може нито да лети, нито да прави вълшебства и получава последен шанс да се представи добре, като става ангел-хранител на малкото грозно патенце.

Разбира се, гадната /както я нарекоха дъщерите ми /патица е силно разочарована от новоизлюпеното си чедо.







И така 'майката' на грозното патенце се опитва да го подари на някое друго животно в двора. Например на петела...


Или на злото куче....



Докато накрая нежеланото патенце си тръгва и попада в гората, където за малко не бива изядено от лисиците.



И, когато ангелът-хранител се опитва да успокои патенцето, подозирайки, че всъщност се е провалил като пазител....

.....се случва чудото и грозното патенце се превръща в красив лебед.

                                                           
Различното в този спектакъл е анимацията, която умело е вплетена в кукленото представление. Много премерена, много точна и най-вече много забавна. Децата се натъжиха, смяха, размислиха и в крайна сметка съжалиха, че е свършило. :) И, макар да не следва стъпка по стъпка оригиналната приказка, това изобщо не направи впечатление на децата, защото всяка хрумка си беше на мястото.
Единственото, което лично на мен ми се иска, е куклата на лебеда да е по-ярка и много по-различна от куклата на патенцето, защото сега промяната не беше достатъчно ефектна. Но и така бих го гледала отново, а най-вече бих го препоръчала на приятели.
А като знам колко трудно е да играеш моноспекатакъл, когато само от теб зависят всички образи, всички промени, всеки детайл на сцената и когато няма колега, на когото да се опреш за подкрепа, мога само да поздравя Юлия Коларова за успешното представление. И да й пожелая "На добър час!". "Юлия с червената коса", както я нарекоха дъшерите ми, която не отказа на нито едно дете да се снима с него след представлението.

четвъртък, 1 март 2012 г.

Баба Марта или как една традиция може да провокира малките човечета да бъдат креативни.

Ето какво ни се случи днес. След традиционните честитки за баба Марта и връзването на мартенички, дойде ред на поредната порция франклиновци. Малката ми дъщеря от няколко дни си седи в къщи и ме кара всеки ден да й чета по няколко книжки от поредицата. Това си остава абсолютния хит в къщи вече няколко години. Днес беше ред на "Франклин поздравява приятелите", в която става въпрос за празника Свети Валентин. Тъй като имаме и книжки, посветени на Хелоуин, на Коледа,  изведнъж Ваяна се сети, че нямало книжка, посветена на мартеничките. Съвсем простичко й казах, че спокойно може да напише тя, за да има и такава.
Без да си давам сметка, че това ще се превърне в една съвсем не простичка задачка. :)
Ваяна така се вдъхнови, че след като измислихме заедно текста, за който използвахме нейната история от престоя в къщи, започна трескаво да рисува. Наистина трескаво, не места даже доста нетърпеливо.






Ето как изглежда нашата книжка :



Според  Ваяна  авторът и художникът стоят много по-високо от заглавието. Защото те са 'измислячите'. :)



Костенурчето Франклин можеше да брои от едно до десет и обратно – от десет до едно.
Знаеше кои са дните от седмицата и имаше календар с всички празници, за които трябваше да приготви нещо.
Беше края на февруари, наближаваше първи март – денят, в който всички си разменяха мартенички.
В училище господин Бухал им разказа легендата за мартеничките – за птичката, която хан Аспарух изпратил да лети към дома с вързано за крачето бяло конче. Белият цвят символизирал победата на прабългарите над византийските войски.. Но, докато летяла, птичката била ранена и кончето се оцветило и  в червено. И така, когато прабългарите видяли птичката, не могли да разберат дали носи вест за победа или за поражение.
От тогава всички си връзват мартенички с усукани бял и червен конец, които се носят за здраве.
А баба Марта става много сърдита, ако някой не си сложи мартеничка и започва да вее с халите и да сипе сняг.
Господин Бухал каза на всичките ученици в понеделник да донесат бяла и червена прежда, за да направят в клас мартенички.Така ще умилостивят баба Марта, за да се усмихва повече и да е слънчево.





Франклин помоли мама Костенурка да му даде бяла и червена прежда и ги сложи в раничката до шкафчето с обувките още в петък. Знаеше, че ако остави тази задачка за неделя вечерта, преди понеделник, може да забрави. А той не искаше да му се разсърди баба Марта. 

 
В понеделник Франклин стана много развълнуван. Почти не беше спал, защото си мислеше как ще направи най-хубавите мартенички, които да подари на мама Костенурка, татко Костенурко и Хариет. Отиде на училище и, разбира се, занесе преждата.





Само че в този ден не правиха мартенички, защото имаше още цели два дни до първи март. А и класът на Франклин имаше много за учене. Трябваше да навакса, заради дървената ваканция. Франклин беше много разочарован. Спеше му се, беше уморен и изведнъж му стана студено. В часът по математика започна да подсмърча, в този по писане се разкашля. После, когато имаха музикален час се разкиха, а най-накаря започна и да хълца.

 
Господин Бухал се обади на мама Костенурка и й каза, че е по-добре Франклин да остане у дома, защото изглежда, че се разболява.





На следващия ден Франклин си остана в къщи. Пиеше чай, хапваше бисквитки и си играеше. Беше забравил за мартеничките и се радваше, че има малко почивка. Излезе с татко Костенурко на двора, за да направят снежен човек, после си разгледа всички книжки. След това си поигра с количките. После пак пи чай и хапна бисквитки.









 На по-следващия ден, обаче, на Франклин вече му беше малко скучно в къщи. Замисли се какво ли правят приятелите му в училище и изведнъж се сети за баба Марта. За жалост, беше забравил да си вземе преждата от шкафчето и сега нямаше с какво да направи мартенички. Реши, че може да нарисува. Опита се да направи хубави мартенички и да ги изреже, но беше толкова разтроен, че те не се получиха такива, каквото си ги представяше. Ядоса се и ги смачка.

 



Вечерта, когато си легна Франклин спа много неспокойно. Сънува най-ужасническия сън, който можеше да се сънува. Баба Марта влезе в стаята му, и го погледна много сърдито, сложила ръце на кръста си. „Защо не ми направи мартенички?” го попита тя.
Франклин се скри на дънотона корубката си, разтрепера се и започна да хъмка. „Хъммм, защото....аз.......забравих.....за....преждата...” притеснено отговори той. Баба Марта така се разлютя и разфуча, че Франклин се изплаши и изтича в спалнята на мама Костенурка и татко Костенурко. 



„Франклин, какво има?” попита мама Костенурка. „Баба Марта ми се разсърди, защото не й направих мартенички” захлипа костенурчето. „Пък аз нямам прежда и няма от какво да ги изработя.”
„Успокой се, Франклин, аз имам още прежда. Ще ти дам, а ако искаш утре ще направим заедно мартенички.” каза мама. 


 
На другия ден Франклин и мама Костенурка направиха чудесни мартенички.
Костенурчето подари мартеничка първо на Хариет, защото много обичаше малката си сестричка. После подари на татко Костенурко и на мама Костенурка.

 
След това направи още мартенички, които прибра в една кутия. Това беше неговият подарък за господин Бухал и всичките му приятели в училище. Кутията сложи на шкафа за обувки, за да не я забрави, когато отиде на училище.
А най-накрая изработи една специална мартеница, която закачи на вратата на стаята си. Това беше мартеницата за баба Марта. Когато дойде, тя щеше да я види, много да я хареса и да се усмихне щастливо. Тогава цялата земя ще се оцвети в слънчева светлина, дърветата ще се разлистят, цветята ще цъфнат, а птичките ще запеят весело.



 
Изведнъж Франклин осъзна, че вече не кашля, не киха, не смърка и дори не хълца. Баба Марта не само се беше усмихнала, ами му беше донесла здраве. Сега той вече не беше болен и нямаше търпение д аотиде на училище, за да подари мартенички на всичките си приятели и на господин Бухал.






Край!

Сега мога само да стискам палци от издателство "Фют"  да не ни изпратят призовка за съд, заради използване на персонаж, чийто авторски права не сме платили. :)

Ето сканиран вариант за разпечатване

Мартенички, мартенички....:)

Нека сме много здрави, с румени бузки и засмени, само с бели кахъри! :)