вторник, 31 юли 2012 г.

Как да скрием неотпираемо петно, или идея за домашна модна линия.

Тези свежи оранжеви панталонки бяха една от многото дрехи, които Ваяна успя да петньоса още на първото обличане. Най-често за целта тя използва отнякъде докопан перманентен маркер, така че отпирането на петното, ако изобщо е възможно, е за сметка на цвета на дрехата. :) Затова реших да ги апликирам. За целта използвах....не ми се смейте, моля.....попивателна кърпа.
Това е старо изпълнение - тогава Джъмбо го нямаше, а филцът беше нещо като екзотична подправка. Далечен, недостъпен и скъп.
Затова взех една попивателна кърпа от местното магазинче за домшани потреби и две различни мулинета, които потаряха цветовете по шевовете и импровизирах.
Реших да размина цветето с тропоската, за да е по-интересно и се получи забавно.:)




събота, 28 юли 2012 г.

Поредният зареден с емоции и идеи ден, или как да разтеглим съботата.

Днешният ден с нищо не показваше, че ще стане толкова наситен откъм събития. Започна лежерно с една чиния пържени филийки и купичка домашно правено кисело мляко. Затъркаля се в спиците, когато Марена, баща й и едни приятели слязоха до детския отдел на Столична Библиотека с колелетата, а ние с Ваяна се придвижихме традиционно припявайки си в колата. Спря за момент на маратона по творческо писане за деца с Жюстин Томс. Спря, защото въпреки думичката "маратон" в библиотеката сякаш времето бе застинало и не смееше да обезпокои децата, които творяха спокойно. Първо писаха стихове с думи без смисъл.
А после си ги илюстрираха.
 Някои си написаха и превод:
После децата получиха задача да нарисуват на лист с много кръгчета каквото поискат, така че да оправдаят кръгчетата. Пръснати из целия детски отдел.
След това трябваше да напишат кръгла приказка, като използват в нея  за персонажи или елементи всички изрисувани кръгчета.
Приказката на Марена :
"Отегчената девятка"
Един ден цифрата 9 дотолкова се отегчила, че вече смятала че е едно глупаво нищо.
Слънцето почнало да й се присмива, рибата от малкото басейнче почнала да я пръска със студена вода. Цветето в градината на вечно разсърдения господин, почнало да се плезина отегчената девятка, детето, което всеки ден идвало да дразни цифрата, този път дошло и я изгонило далеч от тук.
Милата девятка почнала да се скита като бездомно куче, тя не познавала тази местност и не знаела накъде да тръгне.
Докато вървяла, тя срещнала едно самотно врабче, което също като нея се скиталопо света. То се запознало с нея, казало й, че се казва Тити. А девятката му казала, че името й е Девет. И така двамата станали приятели. Тръгнали да пътешестват.
По пътя си срещнали един зъл трол, но той не им обърнал внимание. Срещнали една весела гъсеничка, която вместо да им каже "добър ден", тя само се усмихвала. Врабчето изяло една гнила круша, в която имало червей, а девятката изяла един хубав ананас.
После те видяли една красива роза и девятката тъкмо да я откъсне и се убола. А розата започнала да се извинява, че я е наранила.
Когато те свършили пътешествието, отегчената девятка вече била най-щастливата цифра в света.

А междувременно похапваха приготвения от Жюстин Томс сладкиш. :)
Изгубилите търпение се потъркаляха сред книгите.
След маратона по творческо писане, денят ни се застоя на Славейков, откъдето си тръгнахме с една торба книжки и ни отведе до една близка супаджийница, където похапнахме вкусни супички.
А после ни изстреля право в Борисовата градина, където се разхладихме за малко. 
Насладихме се на лилите.
И се запознахме с един воден охлюв, който после върнахме в естествената му среда.
След което този ден отново се преплете в спиците на колелетата, които изминаха следния маршрут - Босрисовата Градина-Ловен парк-Южен парк-у дома.
И доведе в къщи едни уморени, но волеви момичета. А после, вместо да спре и да се отърколи небрежно със залеза, предлагайки една мързелива вечер, ни запокити в Art Space до НДК, където  Мариета Недкова в работилницата за плъсти ни показа как да си направим красиво пано от непредена вълна. Което пък от своя страна се оказа едно трудоемко, но доста интересно занимание.

Ето готовите пана. На Ваяна :
На Дария :
































 И на Марена :
































  А на финала вечерта
ни поднесе преживяването, което може би е най-любимото на децата - гости с
преспиване. Така че докато аз пиша тук, три момичета спят сладък сън, след като бяха индиански вождове, африкански жрици и индийски лечителки, благодарение на шкафа с костюми. :) И тъй като се оказа, че междувременно този ден, тъй дълъг и интересен, се е
 изнизал по терлици, без дори да каже 'лека
нощ', мисля аз да го кажа от негово име :

 "Лека нощ!"

петък, 27 юли 2012 г.

Плъз. Охлювът.

 Една рисунка на Марена.
Една пола. Две блузки. Копчета. Парче трико. Тел от закачалка.
Охлюв. На име Плъз.


четвъртък, 26 юли 2012 г.

За полезната употреба на зрънчото

Това  е една игра, която Ваяна получи като подарък от приятели художници преди 2 години. Но, понеже аз не бързам да вадя всички игри веднага, а изчаквам да им дойде подходящия момент, някои се застояват доста. Тази специално си стоеше в детската стая и чакаше самите девойки да я открият. Т.е. по-скоро да й обърнат внимание. Нашите приятели, които й я подариха, ми казаха, че е голяма краста и е много забавна, но аз исках децата сами да посегнат към нея, а не аз да лепя, а те да ме гледат. :)
И ето че този ден дойде. И за пореден път децата ме смаяха с оригиналните си идеи.
Та....за другата употреба на зрънчото ще си говорим. Защото елементите на тази игра се сътоят от зеленчуково нишесте и хранителни оцветители. НО не се ядат. Естествено, децата не се доверяват на някакви си надписи по кутиите, така че е хубаво да бъдат наблюдавани и да бъдат възпирани, още докато облизват зеления зрънчо. Така ще се разминат само с оцветен език и кисела физиономия. Казвам го от опит. :)
Тези малки цилиндърчета могат да се нарязват с едно пластмасово ножче. Нашият комплект си имаше вътре такова, но може да се ползва и ножче за пластелин. Нашето се оказа доста остро, въпреки че е от пластмаса, така че Яя успя да си пореже едно пръстче.
След като се нарежат в желата форма, зрънчовците се залепват едно за друго, като се навлажняват на кърпичка като тези, с които бършем прах.
Макка реши да си направи принцеса. В последстиве смени концепцията и стана не много любезна дама, склонна към драматизъм
Яя реши да направи апликация по модел, предложен на кутията.
И после още една. :)
Докато Макка бавно и методично си изработваше куклата.
Куклата стана страхотна. А Марена ме смая с това колко уверено направи обемна фигура, без за секунда да подложи на съмнение уменията си. Много и се радвам и малко завиждам.:)
Разбира се, такава дама не можеше да остане без мъж.
А пък такава двойка няма как да си няма  и дете. :) Затова се появи хвърчащо-танцуващата девойка, която е доста лудичка и в момента кръжи над вратата на детската стая.
А пък Ваяна направи една страхотна апликация, която смятам да участва в тазгодишната коледна украса.
Изобщо играта се оказа много сполучлива, а получените фигурки и апликации - изненадващо здрави.